<= начало

Кандидат-студентски курс по литература

ТЕМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Човекът и времето в романа “Железният светилник”

 

 Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем – изграждането на национално самосъзнание. Този процес е представен чрез конфликта и синхрона между личностно-родовите и общностните отношения. Епическият разказ обаче е съсредоточен върху родовото битие (Глаушевото семейство). То присъства като минимодел на дома Преспа, който от своя страна типизира възрожденските настроения в един български регион – Македония. Концепцията на романа за градежа на възрожденската история е проектирана още в именуването на основните герои – Стоян е типът на мъжа-родоначалник (от значението на стоя, отстоявам), Султана – на семейния пазител (от владея, властвам), Лазар – на личността, призвана да историзира родовия живот (от името на библейския му съименник), безименният рилски монах – на масовия народен будител, призван да внесе националната идея в родовия дом, резбарят Рафе – на твореца, носител на ренесансовия дух (от италианския художник Рафаело). Водещ в темата за съграждането на родовото и националното битие е мотивът, за възходящия патриотичен развой на родовите генерации във времето. Промените в националното съзнание са представени като родови, т.е. родовото време е основа на историческия път.

 Процесът на вписването на родовия човек в историята Талев доразгръща в поредица от още три сюжетно обвързани романа. В заглавията на своята тетралогия той също проектира своето разбиране за градежа на националното самосъзнание. В първия роман “Железният светилник” думата “железен” символизира родовата устойчивост, без която не може да се съгради национална история, а “светилник” – нахлуването на възрожденския дух в средновековния свят. Заглавието е метафоричен израз на Талевото схващане, че началото на всяка национална история се корени в родовото битие. В следващия роман “Преспанските камбани” град Преспа символизира общностния дом България, а камбаните – всенародната възрожденска пробуда. В тази и следващата творба “Илинден” Талев разкрива вече не конфликтите, а сливането между родовото и националното съзнание (Талевата концепция за човека и историята в последния роман “Гласовете ви чувам”, който отразява по-модерна епоха от развоя на националното време, се усложнява – историко-патриотичните човешки драми прерастват в екзистенциални).

 Отношението “родово-общностно” е проектирано в озаглавяването на отделните части на “Железният светилник”, както и в поставените под тях епиграфи. Заглавието на първата част “Хаджи-Серафимовата внука” акцентира върху родовото битие (тя разказва как личностите Стоян и Сулната съграждат род, т.е. как се полагат основите на историята върху личностната инициатива). Идейно свързан с него е и епиграфът, който въвежда мотива за родовото дърво, а чрез него – идеята за родовата споеност между поколенията, гарантираща оцеляването на личността. В този смисъл епиграфът е носител на родовата идея, която осъществява връзката между миналото и градежа на бъдещето. Ето защо дървото е метафора на единството между род и народ. Следващите две части “В тъмни времена” и “Народът се пробужда” изместват идейния акцент от семейно-битовия към общностния план. Те показват как родовият живот се разтваря в социалния, а по-конкретно – как личността Лазар се формира в рода, но се утвърджава в социума. Така в творбата се успоредяват темите за родовото (Глаушевото семейство) и общностното (Преспа) съграждане. Успоредяването е огледално – утвърждаването на Глаушевия род става чрез ред перипетии (неравностоен брак, смърт на деца); патриотизацията на преспанската общност, т.е. съграждането на историческо съзнание, става чрез драматичните борби на общинарите за съграждане на нова църква, българско училище. Последната част “Корени и гранки” отвежда чрез проектирания отново в заглавието мотив за световното дърво към семейно-битовия живот – раждането на Глаушевите деца, смъртта на Катерина, любовта и сватбата на Лазар и Ния. Така мотивът за родовия рамкира мотива за общностния градеж. Затворената композиция е не само огледална, но и концентрична. Действието се движи от дома към чаршията и града до родината. Съвпадение се открива и в посоката на целите – родовата мисия (Султана се бори за реставрация на отминалата слава на своите деца) съвпада с народната (преспаското общество се бори за излизане от епохата на историческо безпаметство и възвръщане на миналото българско величие). В тази композиционна схема Талев проектира водещата теза на романа: основите на историчното лежат в родовото съзнание. Тази идея е изведена и във финалния епизод на творбата – сватбата на Лазар и Ния, преповтаряща началото на романовото действие (женитбата на Стоян и Султана), утвържава мотива за сватбата като ново начало, а оттук – идеята за вечния родов кръговрат, върху който се гради националната история.

 Отношението “личност-род-история” е ясно очертано в сюжетната линия на романовите събития: личностите свързват живота си в едно, за да оцелеят (селянинът Стоян е обречен на неясно съществуване в непознатия град; решението на султана да го приеме за съпруг е последният й шанс да спаси от биологична смърт Хаджи-Серафимовия род). Така сливайки своите индивидуални и семейни начала, Стоян и Султана изграждат нов дом, в който по-късно се появява народният будител (рилският монах), за да внесе една нова историческа идея. Тя не успява да засегне скованите от патриархални догми родители, но прониква в съзнанието на техния син Лазар, който по-късно става апостол на рилския монах – чрез своите будителски действия се превръща в посредник между семейните и общностните ценности и така успява да впише рода в историята.

 Важна идейно-сюжетна функция за изграждането на родовото и общностното битие има поведението на една категория епически герои, които литературната наука определя като “закононарушители” – персонажи, които чрез скандални действия рушат старото морално равновесие и градят ново. Например бягството на Стоян от село Гранче е първото романово закононарушение. Убивайки хрътката на бея, той внася в романа мотива за историческия подтик към промяна – именно страхът от санкция го прокужда от дома и превръща в родов отцепник. Така скандална е и сватбата му със Султана – тя взривява обществения морал, според който бракът между селянин без потекло и чорбаджийска градска щерка е неравностоен. Двамата обаче успяват да наложат своя семеен авторитет в Преспа и така да разколебаят консервативната обществена позиция. По-късно в сюжета се появява нов “закононарушител” – рилският монах, който също внася ценности, за които родовата общност не е узряла. В последствие обаче идеалите на монаха стават общонародно достояние. (В трагически план скандално законарушение се оказва и порочното зачатие на Катерина.) Успоредно с индивидуалните герои “законарушител” в текста е и самият народ – борбата му срещу турците, изгонването на гръцкия владика, угвърждаването на родния език в училищата са дръзки актове на народна съпротива, които променят властващия исторически порядък. Този бегъл поглед върху сюжетните действия показва, че домът на Глаушеви е средищен топос и основна сюжетна ос на повествованието. Поведението на основните герои (Ния, Аврам Немтур, Климент, Андрей и Божана Бенкови и т.н.) се определя пряко или косвено от контактите с Глаушевото семейство.

 Всички романови герои са ситуирани на кръстопътя на историята, която налага на българския човек да направи неизбежен избор. Срещата на индивида с историческото време има различни развръзки. Една категория герои (Султана) поради консервативните си средновековни разбирания изостава трагично от времето. Друга категория прекомерно го изпреварва, защото тръгва драстично срещу родови закони (Рафе Клинче и Катерина). Трета група успява да синхронизира родовия с новия възрожденски морал и хармонично да се впише в историята (Лазар, Климент, Андрей, Ния). Четвърта пък остава извън талвега на времето (Стоян, Кочо).

 Äðàìàòè÷íàòà ñðåùà íà ëè÷íîñòòà ñ ðîäîâèòå è èñòîðè÷åñêèòå öåííîñòè ðàçêðèâà íàé-ÿðêî îáðàçът íà ñåìåéíèÿ ñòîæåð – Ñóëòàíà. Íåéíèÿò áðàê ñúñ Ñòîÿí å ïúðâèÿт èíäèâèäóàëåí áóíò íà ÷îâåêà ñðåùó êîíñåðâàòèçìà íà âðåìåòî (òÿ çàñòàâà ñðåùó îáùåñòâåíîòî ìíåíèå íà Ïðåñïà è óñïÿâà äà óòâúðäè ìúæà ñè â ñîöèóìà). Íà ïðúâ ïîãëåä íåéíîòî ïîâåäåíèå å èçðàç íà ìîäåðíà ïîçèöèÿ. Òî îáà÷å èìà òðàäèöèîííà ìîòèâàöèÿ – äа ñúõðàíè è ïðîäúëæè áèîëîãè÷åñêè Õàäæè-Ñåðôèìîâèÿ ðîä äîðè ñ öåíàòà íà ñêàíäàëåí áðàê. Ñëåäîâàòåëíî ìîäåðíîòî ïîâåäåíèå ñå îêàçâà èçðàç íà òðàäèöèîííà ðåàêöèÿ, ò.å. â íà÷àëîòî íà ñþæåòíàòà é äðàìà êîíñåðâàòèâíîòî è íåòðàäèöèîííîòî ñà â ðàâíîâåñèå (èçáîðúò é ÿ ñïàñÿâà îò ó÷àñòòà äà æèâåå â íè÷èÿ ñðåäà íà èçâúíïîñòàâåí ãåðîé – ïðåêàëåíî çíàòíà, çà äà ñå îìúæè äà áåäíÿê; ïðåêàëåíî áåäíà çà áðàê ñ áîãàòàøêè ñèí). Ïî-íàòàòúê îáà÷å òÿ ïðåêîìåðíî ñå ñðàñòâà ñ ðîëÿòà ñè íà ðîäîâ ïàçèòåë íà ïàòðèàðõàëíèòå èäåàëè è èçîñòàâà îò îáùíîñòíîòî ðàçâèòèå. Ïî ïðèíöèï â ðîìàíà èñòîðè÷åñêèÿò æèâîò å ðàçêðèò êàòî åäèíñòâî îò íàðóøåíèÿ è ñïàçâàíå íà íîðìèòå – òåçè, êîèòî ïðèñòúïâàò çàêîíà îñèãóðÿâàò ïðîìÿíàòà; äðóãèòå – ïàçÿò âå÷å ïîñòèãíàòèòå öåííîñòè. Ñóëòàíà å ïðèìåð çà îñúâìåñòÿâàíå íà äâåòå ðîëè – òÿ ïúðâî å ðóøèòåë íà êîíñåðâàòèâíàòà òðàäèöèÿ, îáÿâÿâàùà çà íîðìàëåí ñàìî ðàâíîñòîéíèÿ áðàê; ñëåä òîâà – îõðàíèòåë íà ðîäà è áîðåö ñðåùó íîâèòå çàêîíîíàðóøèòåëè (ðèëñêèÿ ìîíàõ, Ðàôå, Êàòåðèíà). Ñëåäâàùèòå é äåéñòâèÿ ÿ óòâúðæäàâàò êàòî противник на âñè÷êè íîâîèçêîâàâàùè ñå ìîðàëíè öåííîñòè, êîèòî çàñòðàøàâàò óñòîèòå íà ñòàðîäàâíèÿ ðîäîâ ðåä.  ðåçóëòàò íà òîâà ïîçèòèâíàòà é äóõîâíà åíåðãèÿ ñå ïðåâðúùà â íåãàòèâíà. Òîçè çàñòîè íà ñúçíàíèåòî, ðåçóëòàò îò ìîðàëíîòî âòâúðäÿâàíå, ðàçêðèâàò ñëåäâàùèòå é êîíôëèêòè ñ îáùíîñòòà.

 Ïîêàçàòåëíà â òîâà îòíîøåíèå å ñðåùàòà é ñ ðèëñêèÿ ìîíàõ – ãåðîÿò, îëèöåòâîðÿâàù ïðåðàñòâàíåòî íà èíäèâèäóàëíèÿ áóíòàðèçúì â îáùåñòâåí. Òîé òèïèçèðà â ðîìàíà îáðàçà íà àïîñòîëà îò ïàèñèåâñêè òèï – ïúòóâàùèÿ ìîíàõ, èçëÿçúë îò ìàíàñòèðà, çà äà âíåñå âúçðîæäåíñêàòà èäåÿ â ðîäîâèÿ ñâÿò. Òîçè äóõîâíèê âúçïðèåìà ñåìåéíèÿ äîì êàòî ÷àñò îò îáùíîñòíèÿ, çàùîòî çà íåãî áúëãàðèíúò ïðèíàäëåæè íå ñàìî íà ñâîÿ ðîä, íî è íà ñâîÿ íàðîä. Íåãîâîòî ñëîâî ïðåä Ãëàóøåâîòî îãíèùå âúâåæäà â ðîìàíà òåìàòà çà íà÷àëîòî íà íàðîäíàòà ïðîáóäà.  ðàçêàçàíàòà ïðèò÷à çà ñëàâÿíñêîòî ìîãúùåñòâî è ñèëà íà áúëãàðñêèÿ наðîä ñà ñèíòåçèðàíè îñíîâíèòå èäåè íà ðàííîòî íè Âúçðàæäàíå. Èäåéíà áàçà íà òîçè ðàçêàç å ìîòèâът çà “òúìíîòî ñëîâî”, êîåòî îòëú÷âà áúëãàðèíà îò Áîãà (“Ñëîâîòî Áîæèå íè å òúìíî, çàùîòî ãî ÷óâàìå íà ÷óæä íàì åçèê”). Òîé ïîñòàâÿ â ðîìàíà ïðîáëåìà çà òúìíèíàòà â íàðîäíèòå äóøè. Åòî çàùî äóìèòå ìó ñà çíàê çà ïúðâîòî äîêîñâàíå íà ïàòðèàðõàëíèÿ ÷îâåê äî “ñâåòëîòî ñëîâî” (“âñÿêà äóìà íà ðèëåöà ïàäàøå êàòî îãíåíà êàïêà íàïðàâî â ñúðöåòî... (íà Ëàçàð)”). Òàêà ñðåùàòà íà ìîíàõà ñ ðîäîâèÿ ÷îâåê ñå ïðåäñòàâÿ êàòî ñðåùà íà äâà ñèìâîëíè îáðàçà – “òúìíîòî ñëîâî” è “îãíåíàòà êàïêà”, ò.å. ñâåòëîòî ñëîâî, аíàëîã íà Âàçîâèòå ìîòèâè çà “ñåìåòî ÷óäíî” è çà “íàé-ïúðâàòà èñêðà â íàðîäíàòà ñâÿñò”. Ñëåäîâàòåëíî êàêòî âúâ âúçðîæäåíñêàòà ëèòåðàòóðà, òàêà è â Òàëåâàòà òâîðáà ïðåâðúùàíåòî íà ìðàêà â ñâåòëèíà å ìåòàôîðè÷åí öåíòúð íà õóäîæåñòâåíîòî èçîáðàæåíèå. Äèàëîãúò ìåæäó äâàòà ñèìâîëà å ïðîåêòèðàí â оíàñëîâÿâàíåòî íà òâîðáàòà è çàãëàâèÿòà íà íåéíèòå ÷àñòè: êëþ÷îâè ãëàâè â “Æåëåçíèÿ ñâåòèëíèê” ñà “Â òúìíè âðåìåíà” è “Íàðîäът ñå ïðîáóæäà”. Òå îçíà÷àâàò îñíîâíàòà ðîìàíîâà òåìà – çà èçëèçàíåòî íà íàðîäà îò áåçïðîñâåòíèÿ õàîñ íà ðîáñòâîòî (“тъмнината”) è çà ñúãðàæäàíåòî íà íàöèîíàëíà èñòîðèÿ (“пробудата”). Ïðîçðåíèåòî íà ìîíàõà, ÷å áúëãàðèíúò ïðèíàäëåæè íå ñàìî íà ñåìåéñòâîòî, íî è íà âñè÷êè, êîèòî ñïîäåëÿò åäèí åçèê, åäíà âÿðà, åäíà êóëòóðà, åäíà èñòîðèÿ, ñëàãà íà÷àëîòî íà äúëãèÿ ïðîöåñ íà âçàèìîïðîíèêâàíå ìåæäó ðîäîâîòî è èñòîðè÷íîòî ñúçíàíèå. Êóëòúò íà ìîíàõà êúì ðàçáèðàåìîòî áîæèå ñëîâî âíóøàâà, ÷å áîðáàòà çà íàöèîíàëíà ñâîáîäà ñå ñõâàùà êàòî ÷àñò îò Áîæèÿòà ïðàâäà, ò.å. îò õðèñòèÿíñêàòà ìèñèÿ íà äîáðîòî.

 Ñóëòàíà íå ìîæå äà ïðèåìå òîâà ðàçáèðàíå íà ìîíàõà, çàùîòî ñå èçæèâÿâà ñàìî êàòî ïàçèòåë íà ðîäîâèòå öåííîñòè. Çà íåÿ âñè÷êî, êîåòî å â íåñúçâó÷èå ñ áèòîâàòà íîðìà, å ðîäîâà çàïëàõà. Òÿ ñìÿòà, ÷å äúëãúò íà ÷îâåêà ñå èç÷åðïâà ñàìî ñ ðîäîâàòà ìèñèÿ – äà ñúçäàäå ïîêîëåíèå, äà ñïàçâà õðèñòèÿíñêèòå êàíîíè, äà âúçïèòàâà â òðóäîëþáèå è ÷åñòíîñò äåöàòà ñè. Ñëåäîâàòåëíî ïîëåìèêàòà é ñ ðèëñêèÿ ìîíàõ å ñáëúñúê íà äâà ñâåòîãëåäà – ðîäîâ è îáùåñòâåíè÷åñêè, íà äâå åïîõà – íа èñòîðè÷åñêî áåçïàìåòñòâî, â êîÿòî ðîäúò æèâåå èçâúí âðåìåòî, è íà íàöèîíàëíî ñúáóæäàíå, â êîÿòî ëè÷íîñòòà àêòèâíî ñå âêëþ÷âà â íîâèòå èñòîðè÷åñêè íóæäè íà âðåìåòî.

 Ñïîðúò ìåæäó Ñóëòàíà è ìîíàõà ïîñòàâÿ çà ïúðâè ïúò â ðîìàíà ïðîáëеìа çà ìÿñòîòî íà ëè÷íîñòòà â ðîäà è èñòîðèÿòà. Ñþæåòíîòî èì ïîâåäåíèå òèïèçèðà äâà îñíîâíè íà÷èíà çà âïèñâàíå íà ÷îâåêà â íàöèîíàëíîòî âðåìå: Ñóëòàíà – ÷ðåç ñúçäàâàíå è óòâúðæäàâàíå íà ðîäîâèÿ æèâîò; ðèëñêèÿ ìîíàõ – ÷ðåç ïðîáóæäàíå íà ïàòðèîòè÷íîòî ñúçíàíèå.

 Îùå ïî-äðаñòè÷åí å êîíôëèêòúò é ñ Ðàôå Êëèí÷å. Äîêàòî ðèëñêèÿò ìîíàõ îëèöåòâîðÿâà íàöèîíàëíàòà ïðîáóäà ïðåç Âúçðàæäàíåòî, ðåçáàðÿò íîñè öåííîñòèòå íà åäíî âðåìå, êîåòî ùå ïðîíèêíå ïî-êúñíî â äóõîâíîòî áèòèå íà áúëãàðèíà – åïîõàòà íà Ðåíåñàíñà â õóäîæåñòâåíèÿ ñâÿò (èçêóñòâîòî) è â îáùåñòâåíèÿ ìîðàë. Åòî çàùî çà Ñóëòàíà Ðàôå Êëèí÷å å ìíîãî ïî-ãîëÿìà ðîäîâà çàïëàõà îò äóõîâíèêà-ïðîïîâåäíèê. Òÿ ãî âúçïðèåìà çà “ðàçâåé-ïðàõ”, “ñêèòíèê”, “ÿáàíäæèÿ”, “ãúäóëàð”, ò.å. ÷îâåê áåç ðîäîâ êîðåí, êîéòî çàñòðàøàâà óñòîèòå íà ïàòðèàðõàëíèÿ ìîðàë. Äóõîâíàòà èì íåñúâìåñòèìîñò î÷åðòàâàò äâàòà ïîëþñà íà íàöèîíàëíèÿ õàðàêòåð: Ñóëòàíà – ñðåäíîâåêîâíàòà êîíñåðâàòèâíà ñúùíîñò íà íàðîäíèÿ äóõ, ñêîâàí îò áèòîâè äîãìè; Ðàôå Êëèí÷å – ðåíåñàíñîâàòà ñúùíîñò íà народния дух, îñâîáîäåí îò ìîðàëíèòå êàíîíè íà êîíêðåòíàòà åïîõà. Åòî çàùî â ðîìàíà äâàìàòà îëèöåòâîðÿâàò äâåòå òðàãè÷åñêè êðàéíîñòè íà âðåìåòî: Ñóëòàíà – ñðåäíîâåêîâíèÿ ìîðàëåí ìàêñèìàëèçúì; Ðàôå – åñòåòè÷åñêèÿ ðåíåñàíñîâ èäåàëèçúì, ò.å. òÿ – ÷îâåêà íà êîëåêòèâèòåòà, ïîòèñêàù ëè÷íîñòíîòî â èìåòî íà ðîäîâîòî ñúçíàíèå; òîé – въплъщение на îñâîáîäåíîòî îò òðàäèöèîííè íîðìè òâîðчåñêî ñúçíàíèå, насочено само към изкуството; îáîáùåíî êàçàíî åòè÷åñêèÿ è åñòåòè÷åñêèÿ ôàíàòèçúì.

 Èçðàç íà òîâà íåñúîòâåòñòâèå å êàòàñòðîôàëíèÿт ðåçóëòàò îò òåõíèÿ êîíôлèêò – ñìúðòòà íà Êàòåðèíà. Îêàçâà ñå, ÷å çàðàäè ðîäîâèÿ ïðèíöèï (êóëòà êúì ìîðàëíàòà ÷èñòîòà íà ñåìåéñòâîòî) Ñóëòàíà å ñïîñîáíà äà óáèå ÷îâåê. Íàèñòèíà òÿ óáèâà îò îáè÷, çà äà ñïàñè äåòåòî ñè îò ïîçîð, íî â êðàéíà ñìåòêà óáèâà îò ïðåäðàçñúäúê, ò.å. ðîäîâèÿò èíñòèíêò ñå îêàçâà ïî-ñèëåí îò ëè÷íîñòíèÿ (ìàé÷èíñêèÿ). Çà íåÿ ñúõðàíåíèåòî íà ñåìåéíîòî èìå å ïî-âàæíî îò çàïàçâàíåòî íà æèâîòà íà ãðåøíèêà. Ïðåâðúùàíåòî íà Êàòåðèíà â æåðòâà (ðàçáèðà ñå, ìàéêàòà íå æåëàå ñìúðòòà é) å ðåçóëòàò îò ëèïñàòà íà ñèíõðîí ìåæäó ÷îâåêà è êúëíîâåòå íà íîâîòî âðåìå. Áåçïîìîùåí äà çàùèòè ëþáîâòà ñè êúì Êàòåðèíà ñå îêàçâà è Ðàôå, çàùîòî íåãîâîòî ðàçáèðàíå çà èíòèìíà ëþáîâ ïî çоâà íà ñúðöåòî è ïðàâîòî äà ÿ èçæèâÿâà свободно å àáñîëþòíî ÷óæäî íà ñîöèóìà. È íåãîâàòà ëèïñà íà ñèíõðîí ñ âðåìåòî äîêàçâà, ÷å êîéòî ïðåêîìåðíî çàêúñíÿâà îò èñòîðè÷åñêèÿ òåìï íà æèâîòà (Ñóëòàíà) èëè ïðåêîìåðíî èçïðåâàðâà äîðè íîâîòî îáùåñòâåíî âðåìå (Ðàôå), èìà íåèçáåæíà òðàãè÷åñêà ó÷àñò.

 Ñáëúñúêа ìåæäó òðàäèöèîííèÿ è ìîäåðíèÿ èäåàë î÷åðòàâà íàé-ïðÿêî êîíôëèêòът íà Ñóëòàíà ñ Êàòåðèíà. Èíòåðåñíî å, ÷å òîé ñå ïîðàæäà îò ñðåùàòà íà äâà ñõîäíè õàðàêòåðà è ñúäáè. Êàòåðèíà íàñëåäÿâà ìàé÷èíèÿ áóíòàðèçúì, çàùîòî ïîâòàðÿ íåéíè äåéñòâèÿ – ïðèåìà âðúçêà ñ íåïîçíàò ìúæ ïðåäè âåí÷èëî, íåãëåäàí ñ äîáðî îêî â îáùåñòâîòî, è êàòåãîðè÷íî îòñòîÿâà ñâîÿ èçáîð. Äóõîâíàòà ñúùíîñò íà èçáîðà èì îáà÷å íå å èäåíòè÷íà. Êîãàòî ïðèåìà çà ìúæ Ñòîÿí, Ñóëòàíà íàðóøàâà ôîðìàëíî õðèñòèÿíñêèÿ çàêîí, íî íå è ðîäîâèÿ, ò.å. íå òðúãâà ñðåùó ïàòðèàðõàëíèÿ ìîðàë (ïîñî÷è ñå, ÷å чрез íåðàâíîñòîéíèÿ áðàê òÿ öåëè ñúõðàíåíèå íà ðîäîâîòî èìå). Êàòåðèíà îáà÷å êàòåãîðè÷íî ñå ïðîòèïîâîñòàâÿ íà ïàòðèàðõàëíàòà íîðìà, ò.å. áóíòúò é íå å ïðèâèäåí êàòî Ñóëòàíèíèÿ, à èñòèíñêè. Ñëåäîâàòåëíî ìàéêàòà ðóøè ñàìî âúíøíî îáùîïðèåòèòå ïðàâèëà. Çà÷åâàéêè îò ÷óæä íà îáùîïðèåòèòå íîðìè ÷îâåê, Êàòåðèíà ðóøè âëàñòâàùèòå êîíâåíöèè è âúíøíî, è âúòðåøíî. Åòî çàùî ìàéêàòà ñèíòåçèðà ñðåäíîâåêîâíèÿ, à äúùåðÿòà – ðåíåñàíñîâèÿ îáëèê íà âðåìåòî. Ïúðâàòà ïàçè ñ öåíàòà íà âñè÷êî ðîäîâèÿ àâòîðèòåò, âòîðàòà ãî ïîäêîïàâà íàïúëíî. Òîâà ïîâåäåíèå ñå îïðåäåëÿ îò ðàçëè÷íîòî èì ðàçáèðàíå нà ëþáîâòà. Çà ìàéêàòà ëþáîâòà å ñàìî ñåìååí äúëã (ïðîäúëæåíèå íà ðîäà), ñúîáðàçåí ñ õðèñòèÿíñêèòå íîðìè çà ãðÿõ è ñâÿòîñò; çà Êàòåðèíà òÿ å ñâîáîäåí èçáîð ïî ïîâèêà íà ñúðöåòî. Äâåòå ãåðîèíè ðàçêðèâàò äâåòå èçìåðåíèÿ íà èíòèìíèÿ èçáîð â ðîìàíà – åòè÷åñêî (èçáîð â èìåòî íà ðîäà) è åñòåòè÷åñêî (èçáîð â èìåòî íà ëè÷íîñòòà). Îòíîøåíèÿòà èì ñà ïðåäñòàâåíè êàòî êîíôëèêò ìåæäó ïîêîëåíèÿòà, âúðõó êîéòî ñå ãðàäè îáùåñòâåíîòî ñúçíàíèå. Ðîäèòåëèòå æèâåÿò ïî “çàïîìíåíàòà èëè óñâîåíà ïðèâè÷êà”, ñòîÿò íà “îòðåäåíîòî èì ìÿñòî”, ò.å. ñúõðàíÿâàò òðàäèöèîííèÿ äóõ. Äåöàòà âíàñÿò äóõà íà íåñïîêîéñòâèåòî è ïðîìÿíàòà. Åòî çàùî îñíîâíèÿт ñòðåìåæ íà Ñóëòàíà å ïðîäúëæåíèå íà ðîäà ÷ðåç ïîâòîðåíèå íà æèâîòà íà äåäèòå, à íà Êàòåðèíà – ÷ðåç îòêëîíåíèå îò îñíîâíèòå íîðìè íà ðîäîâàòà òðàäèöèÿ. Òîçè êîíôëèêò å îñìèñëåí êàòî ñáëúñúê íà äâå ïîíÿòèÿ çà æåíñêà ÷åñò. Ñóëòàíà îëèöåòâîðÿâà îïàçåíàòà ñïîðåä êàíîíà ìîìèíñêà ÷åñò (ïîêàçâà ïðåä âñè÷êè áðà÷íàòà ñè ðèçà ñëåä âåí÷èëî – çíàê íà ìîðàëíà ÷èñòîòà). Çàòîâà òÿ íå ìîæå äà ðàçáåðå, ÷å æåíñêîòî äîñòîéíñòâî íå ñå ñâåæäà ñàìî äî åäíà íîðìà. ×ðåç ìîòèâèòå çà îïàçåíàòà è ïîãàçåíàòà ÷åñò Òаëеâ ãðàäè äâà ïðîòèïîâîëîæíè îáðàçà íà æåíàòà – îò÷óæäåíèåòî îò èçíà÷àëíàòà æåíñòâåíîñò (Ñóëòàíà) è ðåàëèçàöèÿ íà æåíñêîòî åñòåòè÷åñêî íà÷àëî (Êàòåðèíà).  òðàãèçìà íà Êàòåðèíèíèÿ èçáîð å ïðîåêòèðàíà îñíîâíàòà åòè÷åñêà òåçà íà ðîìàíà: êîéòî íå ñïàçâà ðîäîâèòå íîðìè, íå ìîæå äà ïîñòèãíå ñåìåéíî ùàñòèå â óñëîâèÿòà íà åäèí âñå îùå îãðàíè÷åí èñòîðè÷åñêè áèò è ìîðàë.

 Íàé-ñëîæíî ñðåùàòà íà ðîäîâèÿ ÷îâåê ñ íîâîòî âðåìå ðàçêðèâà îòíîøåíèåòî íà Ñóëòàíà êúì ëþáèìèÿ é ñèí Ëàçàð. È íåãîâèòå èäåàëè (êàêòî Êàòåðèíèíèòå) ñà й ñúùî íåïîíÿòíè. Îêàçâà ñå îáà÷å, ÷å ìàéêàòà, çàðàäè ðîäоâàòà ÷åñò èçïðàùà íà ñìúðò Êàòåðèíà, íî íå ñïèðà, à äîðè ñòèìóëèðà Ëàçàð ïî èçáðàíèÿ îò íåãî íàäðîäîâ ïúò. Ïðè÷èíà çà òîâà å ôàêòúò, ÷å îáùåñòâåíîòî ìó ïîâåäåíèå íå çàñòðàøàâà ðîäîâèòå óñòîè, à íàïðîòèâ – ïîâèøàâà àâòîðèòåòà íà Ãëàóøåâè â Ïðåñïà. Ñïîðåä ëîãèêàòà íà ñþæåòà Ëàçàð íå å ðîäîâà çàïëàõà è çàòîâà íåãîâèÿò æèâîò è àâòîðèòåò òðÿáâà äà áúäàò ñúõðàíåíè. Òîé å “ïðîäóêòèâåí ãåðîé” – “ïðуæèíà” íà îáùåñòâåíèòå äâèæåíèÿ. Òîâà îáÿñíÿâà çàùî áðàòúò è ñåñòðàòà èìàò ðàçëè÷íè ñúäáè â ìîìåíò, êîãàòî ñå îêàçâàò íà ãðàíèöàòà ìåæäó æèâîòà è ñìúðòòà – ãèáåëòà íà Êàòåðèíà ñïàñÿâà ðîäîâàòà ÷åñò; îöåëÿâàíåòî íà Ëàçàð ñëåä òåæêîòî ðàíÿâàíå ñïàñÿâà ïîêúëâàùèÿ âúçðîæäåíñêè äóõ â Ïðåñïà.

 Ïî ïðèíöèï Ñóëòàíà îöåíÿâà ÷îâåêà ïðåç ïðèçìàòà íà ðîäîâèÿ ñâåòîãëåä, à íå íà ëè÷íîñòíèÿ. Ïðèìåð çà òîâà å îòíîøåíèåòî é êúì Ñòîÿí. Ïðåä äåöàòà ñè òÿ ïàçè íåãîâàòà ñåìåéíà ÷åñò, íî íå ïàçè ÷îâåøêàòà (àáñîëþòíî õëàäíà å êúì íåãîâèòå ëàñêè, ÷óæäà å íà ñàíòèìåíòàëíîòî ìó ÷óâñòâî êúì íàïóñíàòîòî ñåëî, íå ðàçáèðà è íåãîâèòå åñòåòè÷åñêè óñòðåìè), ò.å. êóëòúò êúì ðîäîâàòà ÷åñò ïîòèñêà óâàæåíèåòî êúì ëè÷íîñòòà. Èçîáùî òÿ ñëóæè ñ ôàíàòè÷íà ïðåäàíîñò íà èäåàëè, êîèòî ïðåíàñÿ îò ìèíàëîòî.  çàùèòà íà òåçè ïðèíöèïè, êîèòî çàïî÷âàò äà ñå ðàçêîëåáàâàò ïîä íàïîðà íà íîâèòå íðàâñòâåíî-ïîëèòè÷åñêè ïðîìåíè, òÿ âëàãà öÿëàòà ñè êîëîñàëíà åíåðãèÿ. Èìåííî îòñòîÿâàíåòî íà àíàõðîíè÷íàòà ïîçèöèÿ ÿ îáðè÷à íà ñòðàäàíèå, ÷èÿòî êóëìèíàöèÿ å ìúêàòà ïî àáñóðäíî ïîãóáåíèÿ æèâîò íà Êàòåðèíà. Òðàãèçìúò å ðåçóëòàò îò êîíôëèêòà ìåæäó èçêëþ÷èòåëíàòà ñèëà íà õàðàêòåðà è îãðàíè÷åíîñòòà íà äóõîâíèÿ é êðúãîçîð. Âúïðåêè ñâîÿ êîíñåðâàòèçúì è òÿ å “ïðîäóêòèâåí ãåðîé” ñïîðåä ðîìàíîâàòà êîíöåïöèÿ, çàùîòî óñïÿâà äà èçïúëíè ïúðâîñòåïåííàòà ñè ìèñèÿ: ÷ðåç ëè÷íîñòíèòå ñè êà÷åñòâà äà ñúõðàíè è óòâúðäè ðîä, êîéòî äà îòãëåäà ëè÷íîст ñ íàäðîäîâè öåëè, ñòàíàëà äâèãàòåë íà ïàòðèîòè÷íîòî ïðîáóæäàíå â Ïðåñïà.

 Âñúùíîñò âñåêè åäèí îò Ãëàóøåâè èìà îïðåäåëåíà градивна ðîëÿ, êîÿòî å в ñèíõðîí ñ ôóíêöèÿòà íà äðóãèòå ôàìèëíè ÷ëåíîâå. Íàïðèìåð áåçïëîäèåòî íà Íèÿ (òåìà íà “Ïðåñïàíñêèòå êàìáàíè”) çàñòðàøàâà áèîëîãè÷íîòî îöåëÿâàíå íà ðîäà. Òàçè îïàñíîñò êîìïåíñèðà ïëîäîâèòîñòòà íà Êî÷îâîòî ñåìåéñòâî. Îò äðóãà ñòðàíà, åñíàôñêàòà îãðàíè÷åíîñò íà Êî÷î çàïëàøâà ðîäà äà æèâåå â èñòîðè÷åñêî áåçâðåìèå. Îáùåñòâåíàòà äåÿòåëíîñò íà Ëàçàð êîìïåíñèðà ñîöèàëíàòà íåäîðàçâèòîñò íà ïî-ãîëåìèÿ ìó áðàò. Òåõíèòå ðîëè ñà ïðîåêòèðàíè â èìåíóâàíåòî èì. Êàêòî ñå ïîñî÷è â óâîäà, Ëàçàð (ïî èìåòî íà áèáëåéñêèÿ ñè ñúèìåííèê) å ïðèçâàí äà èñòîðèçèðà ðîäîâèÿ æèâîò; Êî÷î îëèöåòâîðÿâà ïëîäîâèòîñòòà, êîÿòî å çàëîã çà áèîëîãè÷íîòî ðîäîâî ïðîäúëæåíèå.

 Äðóãà èíòåðïðåòàöèÿ íà äðàìàòè÷íàòà ñðåùà “÷îâåê-âðåìå” ïðåäñòàâÿ ðîìàíîâàòà ñúäáà íà Ëàçàð. Ïîäîáíî íà Êàòåðèíà, è òîé íàñëåäÿâà ÿðêè ìàé÷èíè êà÷åñòâà. Ëàçàð å âëàäåòåë íà îáùíîñò (ìàéêàòà – íà ðîäà, ñèíúò – íà Ïðåñïà). Èìà ñúùîòî âèñîêî ÷óâñòâî çà ìèñèÿ, à â îòñòîÿâàíå íà ñâîÿ èäåàë å àáñîëþòíî ïðàâîëèíååí. Ñïîñîáåí å êàòî ìàéêà ñè çàðàäè ïðèíöèïà äà îòïèøå ÷îâåêà: âîäåíà îò ðîäîâ èäåàëèçúì, Ñóëòàíà óáèâà äúùåðÿ ñè; âîäåí îò ïàòðèîòè÷åí èäåàëèçúì, Ëàçàð ïîòèñêà ëþáîâòà ñè (ñãîäÿâà ñå ñ äúùåðÿòà íà èäååí ñúðàòíèê, â êîÿòî íå å âëþáåí è ïîòèñêà ÷óâñòâàòà ñè êúì ëþáèìàòà Íèÿ, çàùîòî å äúùåðÿ íà èäååí ïðîòèâíèê). Ñëåäîâàòåëíî è òîé ñå ðúêîâîäè îò ïîâèêà íà äúëãà, à íå íà ñúðöåòî. Åòî çàùî æèâîòът ìó, êàêòî ñå ïîñî÷è, å ñúõðàíåí (çà ðàçëèêà îò Êàòåðèíèíèÿ), çàùîòî òîé íå ñêàíäàëèçèðà ïàòðèàðõàëíèÿ ìîðàë – çà Ëàçàð ïðèçíàöèòå íà ðîäîâîòî ñà ïðèçíàöè íà îáùíîñòíîòî, ò.å. ñîöèàëíèÿт æèâîò å ïðîäúëæåíèå íà ñåìåéíèÿ. Çàòîâà âúçïðèåìà íîâàòà áúëãàðñêà ÷åðêâà êàòî íîâ íàöèîíàëåí äîì. ×ðåз íåãîâèÿ îáðàç Òаëåâ óòâúðæäàâà ñâîåòî ðàçáèðàíå çà îðãàíè÷íîòî åäèíñòâî ìåæäó ìàëêèÿ (êàìåðíèÿ) è ãîëåìèÿ (ñîöèàëíèÿ) ñâÿò. Âðúçêàòà ìåæäó òÿõ ðàçêðèâàò ìíîãî ðîìàíîâè ñöåíè. Íàïðèìåð ðåìîíòèðàíàòà îò Ñòîÿí ñòàðà Сóëòàíèíà êúùà ñèìâîëèçèðà âúçðàæäàíåòî íà äîñòîéíèÿ íÿêîãà Õàäæè-Ñåðàôèìîâ ðîä; ïîñòðîåíàòà ñ êîëåêòèâíè óñèëèÿ áúëãàðñêà öúðêâà (íîâèÿ ïðåñïàíñêè äîì) – ïðåâðúùàíåòî íà ðîäîâîòî â èñòîðè÷åñêî ñúçíàíèå, à îò òàì âúçêðåñÿâàíåòî íà èçãóáèëèÿ ñåáå ñè áúëãàðñêè äóõ; оáîáùåíî êàçàíî – Ðåíåñàíñ â ðàìêèòå è íà ðîäà (âúçêðåñÿâàíå íà ìèíàëà ôàìèëíà ñëàâà) è íà îáùíîñòòà, ò.å. ñèìåòðèÿ â ðàçâîÿ íà ðîäîâàòà è íàðîäíàòà ñúäáà.

 Ñìúðòòà íà Êàòåðèíà è îöåëÿâàíåòî íà Лàçàð äîêàçâàò îñíîâíàòà åòè÷åñêà òåçà íà ðîìàíà: ÷îâåê íå ìîæå äà áúäå ùàñòëèâ èçâúí ïðåäåëèòå íà áèòîâèÿ ìîðàë; ñàìî òîçè, êîéòî ñïàçâà ïàòðèàðõàëíèòå íîðìè, ìîæå äà âïèøå ðîäà â èñòîðèÿòà. Çàòîâà, ïîäîáíî íà Ñóëòàíà, è Ëàçàð å “ïðîäóêòèâåí ãåðîé”, çàùîòî ðóøè óñòàíîâåíèòå îò òóðñêîòî ðîáñòâî îáùåñòâåíè çàêîíè, áåç äà íàðóøàâà äðàñòè÷íî ïàòðèàðõàëíî-ðîäîâèòå.

 Çà ðàçëèêà îò äðóãèòå ãåðîè íà “Æåëåçíèÿ ñâåòèëíèê” îáðàçúò ìó å äàäåí â ðàçâèòèå. Íåãîâà èäåéíà îñíîâà å ìоòèâúò çà “áîðáàòà çà äóøà”.  þíîøåñêîòî ìó áèòèå çà íåãî ñå ñðàæàâàò ãúðêîôèëът Àâðàì Íåìïòóð è ïàòðèîòът Êëèìåíò Áåíêîâ. “Схватката” пå÷åëè ïàòðèîòът-îáùèíàð: Ëàçàð îòèâà â áúëãàðñêîòî ó÷èëèùå â Îõðèä, êîåòî ïðåäîïðåäåëÿ ñîöèàëíèÿ ìó ïúò (ñúäáîâíà çà íåãî ñå îêàçâà îùå ñðåùàòà ìó ñ ðèëñêèÿ ìîíàõ, êîéòî ïðúâ ïå÷åëè “áîðáàòà çà äóøàòà” ìó). Êóëìèíàöèÿ íà íåãîâîòî äóõîâíî èçðàñòâàíå å ïðåâðúùàíåòî ìó â ïàòðèîòè÷åí âîäà÷ íà Ïðåñïà.  ðå÷òà ìó ïðè îòêðèâàíåòî íà áúëãàðñêàòа öúðêâà Òàëåâ ïðîåêòèðà îñíîâíèòå öåííîñòè, âúðõó êîèòî ñå ãðàäè íàöèîíàëíîòî ñàìîñúçíàíèå: îáùà âÿðà (“Áåç âÿðà â áîãà è â ñîáñòâåíèòå ñèëè âñÿêà áîðáà å áåçìèñëåíà”), îáù äîì (“íîâîïîñòðîåíàòà áúëãàðñêà öúðêâà”), îáù ïúò – áîðáàòà çà íàöèîíàëíî ñàìîîïðåäåëåíèå (“Äà âúðâèì âñè÷êè òàì, ïðè íîâàòà öúðêâà!”). Òàçè ðå÷ å ïðîäúëæåíèå íà ñëîâîòî íà ðèëñêèÿ ìîíàõ, ÷èéòî àïîñòîë ñòàâà Ëàçàð. Åòî çàùî â ðîìàíà öúðêâàòà å íå òîëêîâà óáåæèùå íà áîãà, êîëêîòî íà áúëãàðñêîòî ñëîâî, íà áúëãàðñêàòà âúçðîæäåíñêà ìèñúë. Ôóíäàìåíòàëíèòå íàöèîíàëíè öåííîñòè – îáùà âÿðà, äîì, ïúò, ñà îñíîâà íà íîâàòà ñîöèàëíà èäåíòèôèêàöèÿ íà ðîäîâèÿ ÷îâåê: òîé çàïî÷âà äà îñìèñëя æèâîòà ñè êàòî ÷àñò îò îáùîòî äåëî. Òàêà ðîìàíúò î÷åðòàâà ïúòÿ íà íàöèîíàëíîòî ñàìîñúçíàíèå: îò ÷óâñòâî çà ñåìåéíà ïðèíàäëåæíîñò êúì ÷óâñòâî çà ïðèíàäëåæíîñò êúì Ïðåñïàíñêîòî îáùèíà äî ÷óâñòâî íà ñúïðè÷àñòíîñò êúì áúëãàðñêîòî îáùåñòâî.

 Ãåðîÿò, êîéòî èçâúðâÿâà òîçè ïúò – Ëàçàð, ñèìâîëèçèðà äóõîâíèòå çàâèñèìîñòè ìåæäó “ðîä-ãðàä-íàöèÿ” (ïîêàçàòåëíè ñà â òîâà îòíîøåíèå äóìèòå ìó “Çà ñåáå ñè ìèñëÿ è çà âñè÷êè. Тî å âñå åäíî” - “Ïðåñïàíñêèòå êàìáàíè”). Ãåðîè êàòî Êëèìåíò Áåíêîâ è Àâðàì Íåìòóð ñà ñúùî òàêúâ òèï îáðàçè-èñòîðè÷åñêè òåíäåíöèè, çàùîòî îëèöåòâîðÿâàò äâåòå îñíîâíè ïîëèòè÷åñêè ëèíèè íà âðåìåòî – ãúðêîôèëñêàòà è áúëãàðîôèëñêàòà. Ñïîðîâåòå èì â îáùèíàòà ðàçêðèâàò ïúòÿ íà íàðîäíàòà ïðîáóäà: íàöèîíàëíîòî îñúçíàâàíå ñå îñúùåñòâÿâà â áîðáà ñ ÷óæäîòî ïðèñúñòâèå – ãðúöêèòå äóõîâíèöè, êîèòî èñêàò äà íàëîæàò ñâîÿ çàêîí âúðõó çåìÿòà íà ðîäà. Èìåííî â áèòêàòà ñðåùó ÷óæäàòà àñèìèëàöèÿ ñå ôîðìèðà ñïîðåä ðîìàíà íàäðîäîâîòî ÷óâñòâî çà áúëãàðñêà ñàìîëè÷íîñò.

 Äðóãî èçìåðåíèå íà äðàìàòè÷íàòà ñðåùà “÷îâåê-âðåìå” ðàçêðèâà îáðàçът íà Ðàôå Êëèí÷å – ãåðîÿò íà ïðîáóæäàùèÿ ñå åñòåòè÷åñêè Рåíåñàíñ, èçïðåâàðèë òðàãè÷íî âðåìåòî ñè. Òîé ðàçêðèâà íîâ àñïåêò â òåìàòà çà íàöèîíàëíîòî ñúáóæäàíå – íå îáùåñòâåíî-ïîëèòè÷åñêèÿ, à åñòåòè÷åñêèÿ. Äîêàòî Ëàçàð ñå ðåàëèçèðà â îáùåñòâîòî áåç äà íàðóøàâà ïðèíöèïèòå íà ðîäîâèÿ ìîðàë, Ðàôå å íåïîäâëàñòåí êàêòî íà òðàäèöèîííî-ïàòðèàðõàëíèòå, òàêà è íà íîâèòå èñòîðè÷åñêè èäåàëè (âåðñêà è ïðîñâåòíà ñâîáîäà). Òîé ñå áîðè çà ïúëíà èíäèâèäóàëíî-òâîð÷åñêà íåçàâèñèìîñò, êîåòî ãî äîáëèæàâà äî ìîäåðíèÿ îáðàç íà íåðàçáðàíèÿ îò òúëïàòà òâîðåö-èçáðàíèê. Åòî çàùî íåãîâèòå èäåàëè íå ðàçáèðàò íå ñàìî êîíñåðâàòèâíàòà Ñóëòàíà, íî è îáùåñòâåíî áóäíè õîðà êàòî Ëàçàð (èçêëþ÷åíèå ïðàâè ñàìî Êàòåðèíà). Ëàçàð ñå ñòðåìè êúì íîâîòî, îñòàâàéêè â ðàìêèòå íà òðàäèöèîííèÿ áèòîâ ìîðàë – òîé íå å ñïîñîáåí êàòî ìàéñòîðà-ðåçáàð äà íàðóøè âëàñòâàùèòå â ðîäà è îáùåñòâîòî åòè÷åñêè çàáðàíè (äà ñè ïîçâîëè ïëúòñêà ëþáîâ áåç âåí÷èëî, èëè, êàêòî áå ïîñî÷åíî, áðàê ñ äúùåðÿ íà èäååí âðàã). Ðàôå Êëèí÷å îòñòîÿâà èçáîðà ñè, áåç äà ñå ñúîáðàçÿâà ñ êîíñåðâàòèâíèÿ ìîðàë, êîåòî îïðåäåëÿ òðàãè÷åñêàòà ìó ñúäáà (êàêòî è Êàòåðèíèíàòà). Òîé îñòàâà äóõîâíî íåùàñòåí, çàùîòî ñå îïèòâà äà íàëîæè åñòåòè÷åñêèòå ñè èäåàëè (èçêóñíèòå äúðâîðåçáè) è ìîðàëíî ïîâåäåíèå â ïðåäåëèòå íà åäèí îãðàíè÷åí âñå îùå ñâÿò, íåïîäãîòâåí äà ãè îöåíè.  òîçè ñìèñúë îáðàçúò ìó ðàçêðèâà äðàìàòè÷íèÿ êîíôëèêò ìåæäó ìîäåðíèòå åñòåòè÷åñêè ñòðåìåæè è ñîöèàëíî ïîëèòè÷åñêèòå íîðìè íà Áúëãàðñêîòî âúçðàæäàíå. Îêàçâà ñå, ÷å íàöèîíàëíî ïðîáóæäàùèòå ñå ïðåñïàíöè íå ñà ãîòîâè äà ïðèåìàò òîëêîâà ìàðãèíàëíî ïîâåäåíèå. Òðàãè÷åñêàòà ðàçâðúçêà íà ëþáîâòà ìó, îò åäíà ñòðàíà, è òâîð÷åñêàòà ìó ðåàëèçàöèÿ, îò äðóãà, äîêàçâàò, ÷å òúìíèòå çàêîíè ïîáåæäàâàò â ñôåðàòà íà æèâîòà, íî íå è íà èçêóñòâîòî, ò.å. êîíñåðâàòèâíàòà íîðìà å ïîáåäèìà ñàìî â ïîëåòî íà õóäîæåñòâåíèòå òâîðåíèÿ (èêîíîñòàñа, âãðàäèë ïðåëåñòíèÿ îáðàç íà Êàòåðèíà).

 Òðàãè÷åñêàòà ìó âèíà å, ÷å ïðåêîìåðíî èçïðåâàðâà âðåìåòî ñè; ÷å ìåæäó òâîð÷åñêàòà ìó ñèëà (ðåíåñàíñîâèòå òâîðåíèÿ â öúðêâàòà) è áèòîâîòî ìó ïîâåäåíèå (ñïðèõàâîñò, íåäîâåð÷èâîñò, ñàìîæèâîñò, ïèÿíñòâî) íÿìà ñèíõðîí. Òîé íîñè âèñîêî òâîð÷åñêî ñàìî÷óâñòâèå, íî è áèòîâà áåçïîìîùíîñò äà ñå ïðèîáùè êúì îáè÷àéíèòå íîðìè, ò.å. íîñè áåçñèëèåòî íà õóäîæíèêà-ñêèòíèê äà ïðèåìå ìàñîâèòå êîíâåíöèè. Áåç äà ñúçäàäå ñåìåéñòâî, áåç äà ó÷àñòâà â îáùåñòâåíî-ïîëèòè÷åñêèòå áîðáè (áåçðîäîâ è àïîëèòè÷åí íà÷èí íà æèâîò), òîé ñå âãðàæäà âúâ âðåìåòî ÷ðåç ñâîÿ åñòåòè÷åñêè ïðîäóêò – èêîíîñòàñà. Ñëåäîâàòåëíî îáðàçèòå íà Ëàçàð è Ðàôå ðàçêðèâàò äâà ðàçëè÷íè íà÷èíà çà âïèñâàíå íà áúëãàðñêèÿ ÷îâåê â èñòîðèÿ: ëþáèìèÿò ñèí íà Ãëàóøåâè òèïèçèðà ïîâåäåíèåòî íà âúçðîæäåíñêèÿ áóäèòåë îò çîðàòà íà íàöèîíàëíîòî ñúáóæäàíå â Ìàêåäîíèÿ – áîðáàòà çà áúëãàðñêî ó÷èëèùå è öúðêâà (ïîâåäåíèå â ñèíõðîí ñ ðîäîâèòå èäåàëè); Ðàôå Êëèí÷å îëèöåòâîðÿâà ïúòÿ íà îòêúñíàòèÿ îò ðîäîâèÿ äîì ñòðàíñòâàù òâîðåö, ïðèçâàí äà äàäå åñòåòè÷åñêè èçìåðåíèÿ íà íàöèîíàëíîòî ñúáóæäàíå. Åòî çàùî, íåçàâèñèìî îò ñúîòâåòíàòà ñè ðîëÿ – ðîäîíà÷àëíèê (Ñòîÿí), ïàçèòåë (Ñóëòàíà), îáùåñòâåí âîäà÷ (Ëàçàð, ðèëñêèÿ ìîíàõ), òâîðåö-õóäîæíèê (Ðàôå), ò.å. îò ñúîòâåòíèÿ íà÷èí çà ñåáåðåàëèçàöèÿ, âñåêè åäèí îò ðàçãëåäàíèòå äîòóê ðîìàíîâè ãåðîè ñå включâà ïúëíîöåííî â èñòîðè÷åñêèÿ ãðàäåæ íà íàöèîíàëíîòî áèòèå.

 В романа има един образ, който успява да хармонизира индивидуалния си живот както с родовия и обществения, така и с далечните проекции на едно ново модерно време, което ще дойде по-късно в Преспа. Ния е героят, съумял да синхронизира модерния с традиционния тип поведение; човекът, способен да се себеразкрепости в рамките на родовия живот. Ето защо в романа тя е образ-мяра за хармонична личност. У Ния са в синхрон нравствената и естетическата красота. Тя не е способна на безумни пориви като Катерина, погазила патриархалния морал в имот на естетическите ценности – Ния може да надмогне вътрешните си пориви, да изчака стоически, за да постигне мечтаната любов с Лазар; тя е чужда и на Султаниния консерватизъм. Важна функция за утвърждаване на романовата концепция за щастието имат мотивите за реализирана и нереализираната (символичната) сватба. Лазар и Ния се оженват, защото успяват да се съобразят с властващите морални закони (Лазар се жени за Ния чак когато нейният баща се разболява и умира, т.е. когато изчезват всички смущаващи съвестта му пречки). Рафе Клинче и Катерина обаче престъпват патриархалното табу. Ето защо тяхната сватба е осъществена само в сферата на художественото творчество (върху иконостаса резбарят въплъщава мечтаната, но нереализирана сватба между него и Катерина и утвърждава Катерина като непризната светица, изкупила със смъртта си правото на личен избор).

 Но по пътя на своето себеналагане Ния се противопоставя на крайния консерватизъм, властващ в Глаушевия дом. Вторият роман “Преспански камбани” разкрива конфликта й със Султана по повод спора между железния светилник и газена лампа (Ния се опитва да ги замени). Двете светила тук присъстват като символи на две исторически епохи – Султанината, издигаща в култ родовите ценности, Ниината, приобщаваща родовия човек към моделните тенденции в обществото. Ето защо обикновенният битов спор прераства в историчен – поколението на старите (майката-охранителка) не може и не иска да приеме промените, които поколението на младите носи вече. Новите ценности реално започват да рушат основите на консервативния патриархален морал. Така в следващите романи Талев описва развоя на родовото съзнание, в което нахлуват тотално новите морални, социални и естетически тенденции.

 Особено място в сюжета на романа имат герои като Стоян и Кочо. Те нямат интелекта да осмислят конфликта между родовия и общественическия светоглед. Тези герои изцяло се ръководят от родовите закони и не могат да съществуват извън тях. Те не са владетели на общност, каквито например са Лазар и Султана. В този смисъл те остават извън острите конфликти на времето. Въпреки това Стоян е също “продуктивен герой”, защото полага основата на семейството, а както бе посочено вече, историческото съзнание е продължение на родовото, т.е. без род няма история.

 Може да се обобщи, че всеки герой на “Железният светилник” разкрива драматичната среща на човека с времето. Сплитането на личностния с обществения живот представя в творбата началото на нов етап от битието на българина – края на историческото безпаметство и включването на народа в градежа на националната му история. Тази тема доразгръщат следващите романи от тетралогията.

 

 

 
 
други курсове: