 |
 |
| <= начало | |
Кандидат-студентски курс по литература |
|
| ТЕМИ ПО ЛИТЕРАТУРА Изобличението
на следосвобожденската действителност
във фейлетоните на Алеко Константинов Ñîöèàëíî-ìîðàëíèòå ïðîìåíè, êîèòî íàñòúïâàò â áúëãàðñêèÿ îáùåñòâåí æèâîò ñëåä Îñâîáîæäåíèåòî, ñå âúçïðèåìàò îò òîãàâàøíèòå áúëãàðñêè ïèñàòåëè êàòî ãëîáàëíà êðèçà íà íàöèîíàëíèÿ ìîðàë. Çà íåéíè îñíîâíè õàðàêòåðèñòèêè ñå ñî÷àò: äåôîðìàöèÿòà íà ïàòðèàðõàëíèòå è âúçðîæäåíñêèòå äîáðîäåòåëè, áåçïðåïÿòñòâåíîòî íàõëóâàíå íà íîâèÿ òèï áóëæîàçíà íðàâñòâåíîñò, ïîëèòè÷åñêèÿ ïðîèçâîë â ñòðàíàòà, ñïåêóëàöèÿòà ñ íàöèîíàëíèòå èäåàëè, êîìåðñèàëèçàöèÿòà íà îáùåñòâåíèÿ äóõ, îáåäíÿâàíåòî, ñîöèàëíàòà ïîëÿðèçàöèÿ è ò.í. Åòî çàùî ñúáèðàòåëíà ÷åðòà íà ñëåäîñâîáîæäåíñêàòà ëèòåðàòóðà ñòàâà îòðèöàíèåòî íà ñúâðåìèåòî, à îñíîâíà õóäîæåñòâåíà ðåàêöèÿ – ñàòèðè÷åñêàòà, íåçàâèñèìî îò ÿðêèòå åñòåòè÷åñêè ðàçëè÷èÿ ìåæäó ïèñàòåëèòå (íàðîäíèöè, ìîäåðíèñòè, ñîöèàëèñòè è äð.). Ïðàâè âïå÷àòëåíèå, ÷å ñðåä ìíîãîáðîÿ îò ïðîòåñòíè ãëàñîâå (Ñò. Ìèõàéëîâñêè, Ïетко Ñëàâåéêîâ, ßâîðîâ, Âàçîâ, Âëàéêîâ, Ïîëÿíîâ, Êèðêîâ è äð.) ñå îòêðîÿâà íàé-ÿðêî Àëåêîâèÿò; ÷å èìåííî òîé ñè ñïå÷åëâà â ñúçíàíèåòî íà ñâîèòå ñúâðåìåííè êðèòèöè è ÷èòàòåëè õàðàêòåðèñòèêàòà “áóäíàòà ñúâåñò íà ñâîåòî âðåìå”. Òîçè ñîöèîêóëòóðåí îáðàç å ïðîäóêò íà ñèíõðîíà ìåæäó ïèñàòåëñêèòå è ãðàæäàíñêèòå êà÷åñòâà íà Àëåêî. Îò åäíà ñòðàíà, òîé ïðèòåæàâà ñïîñîáíîñòòà äà ñå ïðîòèâîïîñòàâÿ íàé-àêòèâíî è àäåêâàòíî íà àìîðàëíàòà äåéñòâèòåëíîñò – íåãîâ îáùåñòâåí èäåàë íå å ìèíàëîòî (Âàçîâ, Âëàéêîâ), íèòî àáñòðàêòíèòå åòèêî-ôèëîñîôñêè äîêòðèíè (Ï. Р. Ñëàâåéêîâ, Ñò. Ìèõàéëîâñêè), à ìîäåðíîòî äåìîêðàòè÷íî óñòðîéñòâî íà åâðîïåéñêèÿ ñâÿò, êîéòî ïðèñúñòâà â òâîð÷åñòâîòî ìó êàòî îáðàç-êîðåêòèâ íà áàëêàíñêèòå íðàâè. Äîêàòî ñàòèðè÷íèòå ïðîèçâåäåíèÿ íà äðóãèòå ïèñàòåëè ñà ñàìî åäíà èäåéíà ëèíèÿ îò ìíîãîîáðàçíîòî èì òâîð÷åñòâî, â Àëåêîâàòà ïðîçà èçîáëè÷åíèåòî å åäèíñòâåí òåìàòè÷åí öåíòúð – ôàêò, äîêàçâàù íàé-ïðÿêàòà ìó ãðàæäàíñêà àíãàæèðàíîñò êúì íåãàòèâíèòå îáùåñòâåíè òåíäåíöèè â ñðàâíåíèå ñ äðóãèòå ñúâðåìåííè ñàòèðèöè. Îïðåäåëåíèåòî “áóäíà ñúâåñò íà ñâîåòî âðåìå” å ðåçóëòàò è îò óíèêàëíàòà ñîöèîëîãè÷íà ïðîçîðëèâîñò íà Àëåêî äà îòêðèâà íåãàòèâíèòå òåíäåíöèè îùå â òåõíèÿ çàðîäèø, ïðåäè äà ñà ñòàíàëè âèäèìè çà âñè÷êè. Åäíîâðåìåííî ñ òîâà òîé ïðèòåæàâà è èçêëþ÷èòåëíàòà õóäîæíè÷åñêà äàðáà äà ãè ñèíòåçèðà â ÿðêè îáðàçè-òèïîâå íà ñâîåòî âðåìå (òàçè ñïîñîáíîñò äîêàçâà îáðàçúò íà áàé Ãàíüî – ãåðîé, ñðåäîòî÷èå íà âñè÷êè áåçîáèäíî-áèòîâè è ñîöèàëíî îïàñíè ïîðîöè), êàêòî è äà íàìèðà íàé-óäà÷íèòå è ðàçíîîáðàçíè ôîðìè íà êîìè÷íîòî çà òÿõíîòî ñàòèðè÷åñêî ïðåäñòàâÿíå. Îò äðóãà ñòðàíà, âèñîêàòà íðàâñòâåíà îöåíêà çà ïèñàòåëÿ ñå îáóñëàâÿ íå ñàìî îò åñòåòè÷åñêèòå ñòîéíîñòè íà íåãîâèÿ òàëàíò, íî è îò ëè÷íîñòíèòå ìó ãðàæäàíñêè õàðàêòåðèñòèêè.  ñúçíàíèåòî íà ñúâðåìåííèöèòå ñè òîé ïðèñúñòâà â îáðàçà íà äóõîâåí àðèñòîêðàò ñ íåïîäêóïíà ñúâåñò. Òîçè ñèíõðîí ìåæäó òâîð÷åñêè è ãðàæäàíñêè îáðàç ìó îòðåæäàò ñòàíàëàòà õðèñòîìàòèéíà õàðàêòåðèñòèêà “áóäíàòà ñúâåñò íà ñâîåòî âðåìå”. Âîäåù æàíð
çà äèñêðåäèòèðàíå
íà ñëåäîñâîáîæäåíñêàòà
äåéñòâèòåëíîñò
â Àëåêîâàòà
ïðîçà å ôåéëåòîíúò
(òîé å îñíîâåí
ñòðóêòóðåí
åëåìåíò äîðè
â êíèãàòà “Áàé
Ãàíüî”). Ïî ïðèíöèï
ôåéëåòîíúò
å ëèòåðàòóðíî-ïóáëèöèñòè÷åí
æàíð ñúñ çëîáîäíåâíî
ñúäúðæàíèå,
êîéòî òúðñè
îáùîòî, òèïè÷íîòî
â ÿâëåíèåòî
è ñúçäàâà ãåðîè-îòðèöàòåëòè
åìáëåìè íà
åïîõàòà, ïúëíè
àíòèïîäè íà
àâòîðà, ò.å. èìà
ñïîñîáíîñòта äà ïðåäñòàâÿ
â õóäîæåñòâåíà
ôîðìà îïàñíè
îáùåñòâåíè
ñúáèòèÿ è äà
ãè èçîáëè÷àâà
÷ðåç ïðÿê ïóáëèöèñòè÷åí
êîìåíòàð. Çàòîâà
ôåéëåòîííèÿò
ãåðîé èìà çà
çàäà÷à äà ðàçêðèå
íå ñâîÿ èíäèâèäóàëåí
õàðàêòåð, à õàðàêòåðíîòî
çà êàòåãîðèÿòà
õîðà, êúì êîèòî
ïðèíàäëåæè.
Òîâà ãî ïðåâðúùà
â îáðàç-îáùåñòâåíà
òåíäåíöèÿ, íðàâñòâåíà
åìáëåìà. Íàé-÷åñòî
òîé íîñè åäíà
äîìèíèðàùà
íåãàòèâíà
÷åðòà (ëèöåìåðèå,
ãðàíäîìàíèÿ,
êåëåïèðäæèéñòâî,
ñëóæáîãîíñòâî),
êîÿòî å ìàêñèìàëíî
õèïåðáîëèçèðàíà
è òàêà ñå ïðåâðúùà
â åìáëåìà íà
äàäåíî ñîöèàëíî
ÿâëåíèå. Ìîðàëèñòè÷íèÿò
ïîäõîä íà ôåéëåòîíèñòà
îïðåäåëÿ è õàðàêòåðà
íà åñòåòè÷åñêîòî
ìó ìèñëåíå
– òîé ìèñëè â
íðàâñòâåíè
êàòåãîðèè.
Åòî çàùî Àëåêîâèòå
òâîðáè ñà ïðåäè
âñè÷êî ïðÿêà
ìîðàëèñòè÷íà
ðåàêöèÿ ñðåùó
åäíî îáùåñòâî,
â êîåòî êàðèåðèçìúò,
ïîëèòè÷åñêèÿò
ïðîèçâîë, åãîèçìúò
ñà îñíîâíè
íîðìè íà ïîâåäåíèå,
à âàðâàðñêèÿ
ñòðåìåæ êúì
ïàðè – íîðìàëíî
è îáè÷àéíî
ñîöèàëíî ñúñòîÿíèå.
Àëåêî å ïðÿê
ïðîäúëæèòåë
íà Áîòåâî-Êàðàâåëîâàòà
ñàòèðè÷åñêà
òðàäèöèÿ, êîåòî
îïðåäåëÿ ïîëèòè÷åñêàòà
íàñî÷åíîñò
íà íåãîâèòå
ôåéëåòîíè.
 òÿõ îáà÷å
ïóáëèöèñòèêî-õóäîæåñòâåíàòà
ìó ïîçèöèÿ êúì
àìîðàëèçìà
íà âðåìåòî åâîëþèðà
åñòåòè÷åñêè.
Ïúðâèòå ìó ïîëèòè÷åñêè
ôåéëåòîíè èìàò
äîêóìåíòàëèñòè÷íà
èçîáëè÷èòåëíà
íàñî÷åíîñò.
Òå ñà îò î÷åðêîâ
òèï, íÿìàò ñþæåòíî
ðàçâèòèå, ãðàäÿò
ñå âúðõó àâòîðñêèòå
ðàçñúæäåíèÿ
çà íåãàòèâíèòå
ïðîìåíè â ïîëèòè÷åñêàòà
êîíþíêòóðà
íà ñúâðåìèåòî.
Åòî çàùî ñà
ïåðñîíàëèñòè÷íî
íàñî÷åíè è
êîíêðåòíî ôàêòè÷íè.
Çëîáîäíåâíèÿò
èì õàðàêòåð
îïðåäåëÿ ïðåêèòå
êîìè÷íè ôîðìè
çà èçðàçÿâàíå
íà àâòîðñêàòà
ïîçèöèÿ – ãðóáà
íàñìåøêà, îòêðèòà
èðîíèÿ, ñàðêàçúì.
Îñíîâåí ïîõâàò
â î÷åðêîâèÿ
òèï ôåéëåòîí
å èñòîðèêî-àëåãîðè÷íèÿò
– ñúâðåìåííèÿò
÷èòàòåë òðÿáâà
äà ðàçïîçíàå
÷ðåç ÿâíèòå
àâòîðîâè àëþçèè
êîé æèçíåí
ïðîòîòèï ñå
êðèå çà äàäåíèÿ
ñàòèðè÷åñêè
ãåðîé èëè îïèñâàíîòî
îáùåñòâåíî
ÿâëåíèå. Â òîçè
ðîä òâîðáè ñå
àêöåíòèðà ñàìî
íà åäíî ÿâëåíèå,
êîåòî ãè ïðàâè
åäíîòåìíè.
Òå íÿìàò îáîñîáåíî
ïîâåñòâîâàíèå
è ìíîãî ÷åñòî
– îáîñîáåí êîíêðåòåí
ãåðîé. Ñêúñåíà
å ìàêñèìàëíî
äèñòàíöèÿòà
ìåæäó ðåàëíîñò
è õóäîæåñòâåíî
èçîáðàæåíèå.
Îáðàçíèÿò èì
ìàòåðèàë å çàåò
ñúâñåì ïðÿêî
îò àâòåíòè÷íàòà
ïîëèòè÷åñêà
äåéñòâèòåëíîñò
â ïîñëåäíèòå
äåñåòèëåòèÿ
íà ÕIÕ â. Ñþæåòúò
èì å íåáåëåòðèçèðàí.
Ïî-êúñíîòî
ìó òâîð÷åñòâî
áåëåæè åâîëþöèÿòà
îò î÷åðêîâèÿ
êúì áåëåòðèñòè÷íèÿ
òèï ôåéëåòîí,
áëèçúê äî õóìîðèñòè÷íèÿ
ðàçêàç. Òâîðáèòå
âå÷å íå ñà çäðàâî
îáâúðçàíè
ñ êîíêðåòåí
îáùåñòâåí
ôàêò, ò.å. äîêóìåíòàëèñòè÷íàòà
òåíäåíöèÿ å
ïîòèñíàòà.
Ôåéëåòîííèÿò
îáðàç íå ôèêñèðà
îïðåäåëåíà
ïîëèòè÷åñêà
ïåðñîíà (êîíêðåòåí
ìèíèñòúð, îêðúæåí
óïðàâèòåë, ðåäàêòîð,
ïèñàòåë). Îò
÷àñòíî ëèöå
ïåðñîíàæúò
ñå ïðåâðúùà
â àíîíèìåí
ãåðîé, ñîöèàëåí
òèï, îáîáùàâàù
÷åðòèòå íà
öÿëà ñîöèàëíà
ïðîñëîéêà, ò.å.
îò êîíêðåòíî
äîêóìåíòàëèñòè÷åí
â íåïåðñîíàëèñòè÷åí
îáðàç (òåíäåíöèÿòà
êúì áåëåòðèçàöèÿ
äîñòèãà ñâîÿòà
çàâúðøåíîñò
â öèêúëà “Ðàçíè
õîðà, ðàçíè
èäåàëè” è “Áàé
Ãàíüî”). Äâèæåíèåòî
îò òâîðáè ñ
êîíêðåòåí êúì
òâîðáè ñ íåêîíêðåòåí
ãåðîé îïðåäåëÿ
ðàçíîîáðàçèåòî
îò ñàòèðè÷íè
îáåêòè, ãðóïèðàíè
îêîëî íÿêîëêî
òåìàòè÷íè
ÿäðà – çà çëîóïîòðåáèòå
ïî âðåìå íà èçáîðèòå
(“Ïî èçáîðèòå
â Ñâèùîâ”, “Óãàñåòå
ñâåùèòå”, “Ñìèðíî
ðîòà, ïàëè!”), çà
ïîëèòè÷åñêèÿ
ïðîèçâîë íà
îâëàñòåíèòå
ëèöà ïî âðåìå
íà Ñòàìáîëîâèÿ
è Ñòîèëîâèÿ
ðåæèì, çà àìîðàëèçìà
íà ìîíàðõà
(“Ñåÿòåëè íà
ðàáñêè ÷óâñòâà”,
“Ùî çíà÷è “Íàðîäúò
ëèêóâà”, “Ìèø-ìàø”,
“Õåðîñòðàò II”,
“Îñâèäåòåëñòâóâàíèå
çúáèòå íà ïîñåùàþùèòå
×åðíàòà äæàìèÿ”
è äð.), çà íåãàòèâíèòå
òèïàæè íà âðåìåòî
(“Ðàçíè õîðà,
ðàçíè èäåàëè”),
çà äóõîâíèÿ
àâòîïîðòðåò
íà ôåéëåòîíèñòà-ìîðàëèñò
(“Ñòðàñò”, “Îòâîðåíî
ïèñìî äî ã. Â.
Âåë÷åâ” è äð.).
Âîäåùà âúâ
âñè÷êèòå òåìè
å òåíäåíöèÿòà
êúì òèïèçàöèÿ
íà çëîòî íà
âðåìåòî, ò.å.
êúì òúðñåíå
íà îáùîòî â
ÿâëåíèÿòà. Ñàòèðè÷íèÿò
ïîãëåä îáõâàùà
ìîðàëà íà îñíîâíèòå
èíñòèòóöèè
(äâîðåö, ïàðëàìåíò,
ïðàâèòåëñòâî,
ïîëèöèÿ, ïå÷àò),
êàòî ïðàâè âåðòèêàëåí
ðàçðåç íà ïàðâåíþøêîòî
îáùåñòâî: îò
ìîíàðõà äî ïîìîùíèê-ðåãèñòðàòîðà,
ò.å. íà äúðæàâíàòà
ïèðàìèäà îò
íåéíèÿ ïîëèòè÷åñêè
âðúõ äî ïîäíîæèåòî
íà àäìèíèñòðàòèìíàòà
é ïîäðåäáà. Îñíîâåí
ïîõâàò çà èçîáëè÷åíèå
íà áåçíðàâñòâåíèÿ
ñâÿò å ïðèíöèïúò
íà ìîðàëíîòî
èçðàâíÿâàíå
ìåæäó óïðàâëåíñêèòå
ñëîåâå â äúðæàâíàòà
éåðàðõèÿ (öàð,
ìèíèñòúð, îêîëèéñêè
óïðàâèòåë, äðåáåí
÷èíîâíèê ñà
ïîñòàâåíè
íà åäíî è ñúùî
ìîðàëíî ñòúïàëî,
çàùîòî ïîêâàðàòà
å òÿõíà ñúáèðàòåëíà
÷åðòà). Ïúðâèÿò
òåìàòè÷åí
öèêúë ôåéëåòîíè
ñà íàñî÷åíè
ñðåùó áåççàêîíèåòî
ïî âðåìå íà èçáîðèòå,
ò.å. ñðåùó íàñèëèåòî
êàòî ïîëèòè÷åñêè
àêò çà ñïå÷åëâàíå
íà âëàñòòà
îò óïðàâëÿâàùàòà
Íàðîäíà ïàðòèÿ
ïðåç 1894 ã. Åìáëåìàòè÷íà
ñàòèðè÷åñêà
ôðàçà â òÿõ
å èçðàçúò “ìîðàëíî
âëèÿíèå”, èçîáëè÷àâàù
ðàçðåøåíèåòî,
êîåòî äàâà Êонстантин
Ñòîèëîâ íà
îêîëèéñêèòå
óïðàâèòåëè,
äà îêàçâàò
“ìîðàëíî âëèÿíèå”
âúðõó èçáèðàòåëèòå,
ò.å. äà óïðàæíÿâàò
ñêðèòî ãðóá
ïðîèçâîë è íàñèëèå.
Ïàðîäèðàéêè
òîçè èçðàç,
Àëåêî ãî ïðåâðúùà
â ñàòèðè÷íà
åìáëåìà íà
íàðîäíÿøêèòå
áåççàêîíèÿ
â èçáîðèòå
(èçãàñâàíå
íà ñâåùèòå,
êîãàòî ñå áðîÿò
áþëåòèíèòå;
ïðåâçåìàíå
íà èçáîðíèòå
áþðà îò ïèÿíè
øàéêè; èçïîëçâàíå
íà ïîëèöèÿòà
è àðìèÿòà çà
çàïàçâàíå
íà âëàñòòà),
â ñèíòåç íà
ïîëèöåéñêèÿ
ìàíòàëèòåò
íà óïðàâëÿâàùèòå.
Äðóã ñàòèðè÷åí
îáðàç å Áåëãèÿ,
ïðåäñòàâÿíà
â ìíîãî îò ðå÷èòå
íà Êонстантин Ñòîèëîâ
êàòî ñîöèîêóëòóðåí
åòàëîí
(“Èçáèðàòåëíèÿò
çàêîí”). ×ðåç
íåãî Àëåêî ïàðîäèðà
ïðåòåíöèèòå
íà óïðàâíèöèòå
çà ìîäåðåí êîíñòèòóöèîíàëèçì,
çà ëèáåðàëåí
ìîäåë íà îáùåñòâåíî
óñòðîéñòâî.
Êîìè÷åñêèÿò
åôåêò ñå ïîñòèãà
÷ðåç î÷åðòàâàíåòî
íà Åòàëîíà
(Áåëãèÿ) è ñðåäñòâàòà
(“ìîðàëíî âëèÿíèå”)
çà íåãîâîòî
ñëåäâàíå. Àëåêî
îïðåäåëÿ ïðîòèâîðå÷èåòî
êàòî ðåçóëòàò
îò ïîäìÿíàòà
íà “äåìîêðàòè÷åñêèÿ
äóõ ñ äåìîíè÷åñêè”
(“Ñåÿòåëè íà
ðàáñêè ÷óâñòâà”).
Ôåéëåòîíúò
“Ïî èçáîðèòå
â Ñâèùîâ” äåìàñêèðà
ïîâåäåí÷åñêèòå
æåñòîâå íà
óïðàâëÿâàùèòå,
êîèòî ñ “áîé,
òëàñêàíå, ïñóâàíå”
ïîääúðæàò ðåäà
â ñòðàíàòà.
Òâîðáàòà å
ïðèìåð çà î÷åðêîâ
ôåéëåòîí, êîéòî
âñúùíîñò ñå
äîáëèæàâà ïîâå÷å
äî äîïèñêàòà:
èìà çëîáîäíåâåí
õàðàêòåð (îòðàçÿâà
êîíêðåòåí ñëó÷àé
íà íàðóøàâàíå
çàêîíà çà ïðîâåæäàíå
íà èçáîðè), ïóáëèöèñòè÷íèÿò
ïëàí å èçöÿëî
âîäåù, ëèïñâà
îáîñîáåí ãåðîé,
íÿìà ôàáóëà,
îòðàçÿâà ñå
åäíîòåìíî ñàìî
îïðåäåëåíî ïîëèòè÷åñêî
ñúáèòèå; èçîáëè÷åíèåòî
íà òåðîòà, öèíè÷íî
ïðåäñòàâåí
êàòî “çàêîííè
ìåðêè çà ñâîáîäà”,
å ïðåäåëíî ïðÿêî.
Ñúùàòà îáùåñòâåíà
ñèòóàöèÿ ðàçêðèâà
è “Óãàñåòå ñâåùèòå”
– íåïîäáèðàíå
íà ñðåäñòâàòà
â èìåòî íà ïîëèòè÷åñêàòà
öåë: ñïëàøâàíå
íà ãëàñîïîäàâàòåëÿ
ñ “ïåõîòà, êàâàëåðèÿ,
ïà ìîæå è ñ àðòèëåðèÿ,
ñ åäíà äóìà
÷ðåç ìîðàëíî
âëèÿíèå”, ïðîâàëÿíå
íà èçáîðà íàñèëà
(÷ðåç ãàñåíå
íà ñâåùèòå
ïðè ïðåáðîÿâàíå),
àêî äðóãèòå
ïîõâàòè íå
ñïîëó÷àò. Ôåéëåòîíúò
å ïîëåìèêà ñ
ïðàâèòåëñòâåíèÿ
âåñòíèê “Ìèð”.
Êîìåíòàðèòå
íà àâòîðà, ìîðàëíèòå
àíòèòåçè, õàïëèâèòå
çàáåëåæêè è
ïðèâèäíîòî
ñúãëàñèå íàñî÷âàò
êúì óïðàâëåíñêèòå
ïîõâàòè ïî âðåìå
íà èçáîðèòå.
Òâîðáà,
ñèíòåçèðàùà
àìîðàëíèÿ îáëèê
íà âëàñòòà
è íåéíèòå èíñòèòóöèè,
å “Ùî çíà÷è “Íàðîäúò
ëèêóâà”. Òÿ å
èçãðàäåíà âúðõó
ñîöèàëíà àíòèòåçà
– ñðåùó ôàëøèâîòî
âúîäóøåâëåíèå
â ñòðàíàòà,
àôèøèðàíî
îò ðàáîëåïíèÿ
ïå÷àò ïî ïîâîä
ðàæäàíåòî íà
êíÿæåñêèÿ ñèí,
çàñòàâà ìðà÷íîòî
îïèñàíèå íà
ñòîëè÷íàòà
ñîöèàëíà íèùåòà
è áèòîâà ìèçåðèÿ
(áàíêðóòèðàëàòà
îáùèíà è íåéíèòå
ãëàäíè ñëóæèòåëè
– ó÷èòåëèòå,
äðåáíèòå ÷èíîâíèöè).
Ðàçðèâúò íà íàðîäà
ñ äâîðåöà å î÷åðòàí
÷ðåç ãîð÷èâàòà
êîíñòàòàöèÿ
çà ïðåñòúïíèòå
ðàçëè÷èÿ ìåæäó
óëè÷íèÿ ìðàê
íà áåäíà Ñîôèÿ
è ÿðêèòå èëþìèíàöèè
â ïðàçíè÷íàòà
íîù, îïðåäåëåíà
îò ïðîäàæíàòà
àíòèíàðîäíà
æóðíàëèñòèêà
êàòî âåëèê ìîìåíò
íà íàðîäíîòî
ëèêóâàíå. Òàêà
å èçîáëè÷åí
ìàíòàëèòåòúò
íà ïàðâåíþøêàòà
áóðæîàçèÿ ñ
íåéíèòå êîìïëåêñè
çà àðèñòîêðàòè÷åí
áëÿñúê è ãðàíäîìàíèÿ. Íàé-ìðà÷íèÿò
îáðàç íà ñëåäîñâîáîæäåíñêà
Áúëãàðèÿ îïèñâà
ôåéëåòîíúò
“Ñêðîìíà ëåïòà
íà îáùèÿ æåðòâåíèê”,
ïèñàí ïî ïîâîä
ïðåäñòîÿùåòî
ïðåäñòàâÿíå
íà ñòðàíàòà
íà âñåìèðíîòî
èçëîæåíèå â
Ïàðèæ. Òîé å
êîíñòðóèðàí
âúðõó õàðàêòåðíîòî
çà Àëåêîâîòî
òâîð÷åñòâî
ñúèçìåðâàíå
íà áúëãàðñêèÿ
è ÷óæäèÿ ñâÿò,
íî àêöåíòúò
ïàäà èçöÿëî
âúðõó õàðàêòåðèçèðàíå
íà ðîäíèòå ñòîéíîñòè.
Âñè÷êè íàáëþäåíèÿ
ïîäãîòâÿò ôèíàëíàòà
àáñóðäíà ñèòóàöèÿ:
íà ñâåòîâíîòî
èçëîæåíèå Áúëãàðèÿ
íÿìà êàêâî
äà ïðåäñòàâè
(ðåàëèçàöèÿòà
íà òîçè ïîâåñòâîâàòåëåí
ìîäåë ðàçêðèâà
îïèñàíèåòî
íà áúëãàðñêèÿ
ïàâèëèîí â “Äî
×èêàãî è íàçàä”).
Âñÿêî åäíî îò
òÿõ èìà õàðàêòåð
íà ñîöèàëíà
êîíñòàòàöèÿ:
áúëãàðñêèÿò
ïîëèòè÷åñêè
æèâîò å ñïåêóëàòèâåí
(èçáîðèòå ñà
“öèðê”, ïðàâîñúäèåòî
å íååôåêòèâíî,
ïîëèöèÿòà – òåðîðèñòè÷íà,
èçîáùî äúðæàâíèòå
èíñòèòóöèè
ñà òîòàëíî
äåôîðìèðàíè);
åñòåòè÷åñêèÿò
ðúñò íà êóëòóðàòà
íè å àáñîëþòíî
íèñúê (àðõèòåêòóðàòà
íè å ïðèìèòèâíà,
ëèòåðàòóðàòà
è ìóçèêàòà
– áåçñúäúðæàòåëíè);
áèòîâîòî ðàâíèùå
íà æèâîò å àáîðèãåíñêî
(áúëãàðñêàòà
ñåëñêà êúùà
– ìðúñíà, çàíåìàðåíà,
áåäíà – å âèäÿíà
êàòî óìàëåí
ìîäåë íà Áúëãàðèÿ;
íåéíèÿò ñòîïàíèí
– êàòî “âå÷íî
ïëà÷åù ìëàäåíåö”;
íàðîäíàòà ëåòàðãèÿ
– êàòî “âå÷íî
äðåìåùà êîòêà”).
Òàêà çà ïîðåäåí
ïúò ñà èçîáëè÷åíè
îáùåñòâåíèòå
ÿçâè íà åïîõàòà
– ïîëèòè÷åñêîòî áåçïðàâèå,
òåæêîòî ïîëîæåíèå
íà ñåëÿíèòå,
ïëà÷åâíîòî
ñúñòîÿíèå
íà îáðàçîâàíèåòî
è èçêóñòâîòî,
ôèêòèâíèòå
ãðèæè çà êóëòóðàòà
è íàóêàòà, ïîñòîÿííîòî
íàêúðíÿâàíå
íà íàöèîíàëíîòî
ñàìî÷óâñòâèå.
Òåæêèòå
ñîöèàëíè äèàãíîçè
íà ñàòèðèêà
îáóñëàâÿò ïðîòèâîìîíàðõè÷åñêàòà
ìó ñåðèÿ ôåéëåòîíè,
çàùîòî â ëèöåòî
íà öàðÿ-÷óæäåíåö
Àëåêî âèæäà
èçâîðà íà ãðîçíèòå
áúëãàðñêè íåâîëè.
 òîçè ñìèñúë
ñðåä ãðóïàòà
íà îâëàñòåíèòå
ïîëèòèöè, ïðîäàæíè
æóðíàëèñòè,
ðàáîëåïíè ïèñàòåëè
è ìåðêàíòèëíè
÷èíîâíèöè
ñå îòêðîâà íàé-ðåëåôíî
ñàòèðè÷åñêèÿò
ïîðòðåò íà Ôåðäèíàíä.
Àíòèñëàâÿíñêàòà
ìó ïîëèòèêà,
ñìåøíîòî ìó
÷åñòîëþáèå
è ïîëèòè÷åñêàòà
ìó íåäàëíîâèäíîñò
ñà ÿðêî äåìàñêèðàíè
âúâ ôåéëåòîíà
“Õåðîñòðàò II”.
Òåêñòúò å èçãðàäåí
âúðõó àëåãîðè÷åí
ïîõâàò, óòâúðдåí
â áúëãàðñêàòà
ôåéëåòîíèñòèêà
îò Áîòåâ (“Ïîëèòè÷åñêà
çèìà”) – ñúíîâèäåíèåòî.
Ãåðîÿò ñå óíàñÿ,
çàñïèâà è çàïî÷âà
äà âèæäà. Âèäåíèåòî
íà åñêàäðîíà
êîíå, âêàðàí
â äðóæåñòâîòî
“Ñëàâÿíñêà
áåñåäà”, å ñàòèðè÷åñêà
àëþçèÿ çà çàêàíàòà
íà Ôåðäèíàíä
äà ïðåâúðíå
òîâà êóëòóðíî
ñðåäèùå â êîíþøíÿ.
Òàçè àëåãîðè÷íà
êàðòèíà îáóñëàâÿ
è äðóãî âèäåíèå
– íà Åôåñêèÿ
õðàì. Òî àëþçèðà
îáðàçà íà äðåâíèÿ
÷åñòîëþáåö
Õåðîñòðàò, êîéòî
ñ öåíàòà íà
ïðåñòúïëåíèå
(ïîäïàëâàíåòî
íà õðàìà) ñå
ñòðåìè äà îâåêîâå÷è
ñâîåòî èìå
â èñòîðèÿòà.
Òàêà ñå èçãðàæäà
îðèãèíàëíà
ñàòèðè÷åñêà
àíàëîãèÿ ìåæäó
áúëãàðñêèÿ
êíÿç è ðóøèòåëÿ
íà êóëòóðíîòî
ñðåäèùå Õåðîñòðàò.
Òÿ ñå ïðåâðúùà
â ãîð÷èâà èñòîðè÷åñêî
ïðîðî÷åñòâî
íà Àëåêî (íåäàëíîâèäíàòà
ïîëèòèêà íà
Êîáóðãà äîâåæäà
ñòðàíàòà äî
äâå íàöèîíàëíè
êàòàñòðîôè).
 òîçè ôåéëåòîí
òðàäèöèîííàòà
Àëåêîâà òåìà
çà ñðåùàòà
íà áúëãàðèíà
ñ ÷óæäèÿ ñâÿò
èìà íîâà èíòåðïðåòàöèÿ
– Åâðîïà, îëèöåòâîðåíà
â îáðàçà íà
ìîíàðõà, ïðèñúñòâà
íå êàòî êóëòóðåí
åòàëîí çà ïîäðàæàíèå,
à êàòî íåãàòèâåí
îáðàç. Íàé-áåçïîùàäíà
ñàòèðà ñðåùó
äâîðåöà å ôåéëåòîíúò
“Ìèø-ìàø”. Òîé
äîêàçâà ñèëàòà
íà åäèí îò ëþáèìèòå
ïîõâàòè íà
ñàòèðèêà – ñíèçÿâàùîòî
ñðàâíåíèå.
 “Õåðîñòðàò
II” òî å çàåòî îò
äðåâíîãðúöêàòà
èñòîðèÿ, â “Ìèø-ìàø”
– îò áèòîâàòà
ñôåðà (âúçìîæíîñòèòå
çà óïîòðåáà
íà ëàìàðèíåíîòî
ãàçåíî òåíåêå).
Êîìè÷åñêèÿò
åôåêò ñå ãðàäè
âúðõó ïðèíöèïà
íà èçìàìåíîòî
î÷àêâàíå – íà÷àëîòî
íà òâîðáàòà
äåêëàðèðà ñ
ïðèâèäíà ñåðèîçíîñò
õàðàêòåðà íà
çàäà÷àòà: äà
ñå íàïèøå “èêîíîìè÷åñêà
ñòóäèÿ”, íî îáåêòúò
íà èçñëåäâàíå
ñå îêàçâà áèòîâî
íèùîæåí (òåíåêåòî).
Òîâà íåñúîòâåòñòâèå
ïîäãîòâÿ ìàùàáíàòà
àíòèòåçà ìåæäó
äâîðöîâèÿ ðàçêîø
è îãðîìíàòà
ìèçåðèÿ íà
ñîôèéñêèòå
êâàðòàëè. Òÿ
å î÷åðòàнà â ñëåäíàòà
ñèòóàöèÿ: íà
êíÿç Áàòåìáåðã
ìó ñå ïðèâèæäà
ïðèêàçåí ïàëàò,
íî ñå îêàçâà
÷å îñëåïèòåëíèÿò
áëÿñúê èäâà
îò ëàìàðèíåíèòå
òåíåêåòà, ñ
êîèòî íÿêàêúâ
áåäíÿê å îáëèöîâàë
æàëêîòî ñè
æèëèùå. Ïî òîçè
íà÷èí îñëåïèòåëíîòî
ñèÿíèå íà ãàçåíèòå
òåíåêåòà ïàðîäèðà
äâîðöîâèÿ áëÿñúê.
Ñíèçÿâàùîòî
ñðàâíåíèå îôîðìÿ
öÿëà îáðàçíà
âåðèãà: äâîðöîâ
ðàçêîø – áåäíà
êúùà, îáëåïåíà
ñ ëàìàðèíè
– ñèðîìàøêà
Áúëãàðèÿ, ïðåâúðíàòà
â “ãàçåíî òåíåêå”
îò ñâîÿ óïðàâíèê.
Òàçè ñìåñèöà
îò ïðåñòúïíî
îõîëñòâî è
æèâîòèíñêà
ìèçåðèÿ ïðèäàâà
íà îáùåñòâåíèÿ
íè æèâîò îáëèêà
íà “ìèø-ìàø”.
Åòî çàùî ôèíàëíîòî
ïîñëàíèå ìîòèâèðà
ïðåõîäà îò ãîð÷èâàòà
èðîíèÿ äî ñàòèðè÷íàòà
æëú÷: çàâúðçâàíåòî
íà òåíåêåòî
çà îïàøêàòà
íà ÷óæäåíåöà
è íåãîâîòî
ïðîãîíâàíå
îò Áúëãàðèÿ.
 êîìåíòèðàíèòå
äîòóê ïóáëèöèñòè÷íè
ôåéëåòîíè èçîáëè÷èòåëíèÿò
àêöåíò ïàäà
âúðõó ãîðíèòå
ïëàñòîâå íà
äúðæàâíàòà
ïèðàìèäà (öàðå,
ìèíèñòðè, ïðåäñåäàòåëè
íà Íàðîäíîòî
ñúáðàíèå, êìåòîâå
è äð.). Çàêëåéìåíè
ñà êîíêðåòíè
ïîëèòè÷åñêè
ôàêòè è ÿâëåíèÿ
– ïîãàçåíàòà
çàêîííîñò
íà èçáîðèòå,
ðàçõèùåíèåòî
íà äúðæàâíè
ñðåäñòâà çà
ïîñòðîéêà íà
äâîðöè è ïèùíè
öåðåìîíèè, öàðåóãîäíè÷åñòâîòî,
ñëàâÿíîôîáñòâîòî
íà ìîíàðñèòå,
êóëòóðíàòà
è áèòîâà èçîñòàíàëîñò
íà áåäíèÿ íàðîä.
Êîìè÷íîòî
èìà âèíàãè
ïåðñîíàëèñòè÷íè
îáåêòè, íî âèçèðàéêè
ñîöèàëíî êîíþíêòóðíîòî,
Àëåêî ñå äîêîñâà
äî âå÷íîòî â
èñòîðè÷åñêèÿ
æèâîò íà íàðîäèòå
– åãîèçìà è ñóåòàòà
íà âëàñòíàòà
÷îâåøêà ïðèðîäà,
àíòèíàðîäíàòà
ñúùíîñò íà
âñÿêà âëàñò,
ò.å. ðàçêðèâà
ìðàêîáåñíè÷åñêèòå
ïðèíöèïè, âúðõó
êîèòî ñå ãðàäè
óïðàâëåíèåòî
íà âñåêè ïîëèòè÷åñêè
ðåæèì. Íàé-çàäúëáî÷åíî
îáà÷å òèïèçàöèÿòà
íà çëîòî â îáùåñòâåíèÿ
íè æèâîò Àëåêî
ïîñòèãà â çíàìåíèòèÿ
ñè ôåéëåòîíåí
öèêúë “Ðàçíè
õîðà, ðàçíè
èäåàëè”, íàñî÷åí
ñðåùó ìîðàëà
íà íàé-íèñêèÿ
ñëîé îò äúðæàâíàòà
éåðàðõèÿ – ðàáîëåïíèòå
áåçèìåííè
÷èíîâíèöè.
Òåõíèòå ïîðòðåòè
ñà èçãðàäåíè
÷ðåç áåëåòðèñòè÷åí
ïîäõîä – ôåéëåòîíèòå
èìàò îáîñîáåí
ñþæåò; ãåðîÿò
å ìàêñèìàëíî
äåïåðñîíàëèçèðàí
è ïðèñúñòâà
êàòî îáðàç-òèï;
ñåáåðàçêðèâà
ñå ÷ðåç ìîíîëîã,
êàòî òàêà íàé-óáåäèòåëíî
ïðåäñòàâÿ ñîöèàëíàòà
ïñèõèêà è ìîðàëíè
öåííîñòè íà
ñâîÿòà ïðîñëîéêà.
Åòî çàùî öèêúëúò
èçãðàæäà ãàëåðèÿ
îò ÿðêè ñàòèðè÷åñêè
òèïàæè íà âðåìåòî
– êàðèåðèñòà-÷èíîâíèê,
äðåâíîáúëãàðñêèÿ
ïàòðèîòàð, ïîëèòè÷åñêèÿ
øàéêàäæèÿ,
åñíàôà-åãîèñò
è èíäèðåêòíî
– èíòåëèãåíòà-èäåàëèñò.
Òå èëþñòðèðàò
åäèí ñîöèàëíî-íðàâñòâåí
ïðîöåñ ñëåä
Îñâîáîæäåíèåòî
– ïðåâðúùàíåòî
íà âúçðîæäåíñêàòà
íè èíòåëèãåíöèÿ
â ÷èíîâíè÷åñêà,
ñòàíàëî âúçìîæíî
ñ óòâúðæäàâàíåòî
íà Áúëãàðñêàòà
äúðæàâà. Òÿ îáñåáâà
äúðæàâàòà íå
çà äà ÿ ñúõðàíè,
à ðàçâðàòè è
íàïðàâè çàâèñèìà
è ïîäâëàñòíà.
Òÿ å ïàðîäèÿ
íà ñëàâíèòå
âúçðîæäåíöè,
à ñïîðåä Âàçîâ
ïðèåìíèê íà
ìîðàëà íà “â÷åðàøíèòå
÷è÷îâöè”, ñòàíàëè
“áåçóãëåäíè
ñëóæáàøè”, “âå÷íî
ãëàäíè ãîñòè
íà äúðæàâíàòà
òðàïåçà”, “áåçæèçíåíè
óðîäè” è ò.í. Àëåêîâèòå
ôåéëåòîíè ðàçêðèâàò
íàé-ñòðàøíàòà
ìåòàìîðôîçà
íà ñâåòèÿ âúçðîæäåíñêè
èäåàë – âúçðîäåíàòà
áúëãàðñêà ñòðàíà
÷èíîâíèêúò
å ïðåâúðíàë
îò äúðæàâà çà
âñè÷êè â äúðæàâà
çà ñåáå ñè. Åòî
çàùî âîäåù
ïàòîñ íà öèêúëà
å ïðåçðåíèåòî
êúì æèòåéñêàòà
ôèëîñîôèÿ íà
ñëóæáîãîíåöà,
êîéòî ñèíòåçèðà
ìîðàëà íà íîâîòî
âðåìå â ÷åòèðè
êàðèêàòóðíè
âàðèàíòà. Íåéíèòå
îñíîâíè ïðèíöèïè
ðàçêðèâà ïúðâèÿò
ôåéëåòîí. Íåãîâ
ãåðîé å ñëóæáîãîíåöúò-íåóäà÷íèê,
äðåáíàòà êàíöåëàðñêà
äóøà, äóõîâíèÿò
“äðåáîñúê”, ñèíòåçèðàù
ïðåäåëà íà äóõîâíîòî
îáåäíÿâàíå
è ìîðàëíà íèùîæíîñò.
Ìîíîëîãè÷íàòà
ìó èçïîâåä å
óäà÷åí ïñèõîëîãè÷åñêè
ïîõâàò çà íðàâñòâåíî
ñàìîðàçãîëâàíå.
Моралният ръст на помощник-регистратора е огледално отразен
в неговия идеал – да напредне само едно стъпало в дълбокото дъно на
административната йерархия. Мечтата му има веществен знак – сдобиването
с канцеларски звънец, с който да вика разсилния и така да реализира
копнежа си за власт над другите. В борбата за постигане на този предметен
знак на служебен напредък той не подбира средствата – унизително подмазвачество
(“увирах се около големците”), политическо хамелеонство (“никой път
не съм бил в опозиция”), показно натегачество (“писарите и разсилните
ги мачкам като фелдфебел”). Основното чувство, което е обсебило душата
му, е завист – дребна злоба към света на висшестоящите, довела го до
духовно оскотяване. В името на жалкото служебно издигане той губи мярката
за достойност и недостойност: от една страна, раболепно превива гръб
пред началника и подло пише доноси срещу колегите си, от друга – свирепо
мачка по-нисшестоящите. Това двулично поведение разкрива неговите непреодолим
комплекси за малоценност, ненужност и безпомощност сред преуспяващите
в кариерата чиновници. Техният облик е също демаскиран – те приемат
скрито подкупи. Така чрез дребния кариеристичен стремеж на помощник-регистратора
Алеко осмива жалкия опит за самореабилитация на духовно бедния човек.
Чувството на омраза
към “ветрогона, който бълнува за някаква си правда”, декларирано от
дребния чиновник, Алеко поставя в центъра на втората изповед – монолога
на амнистирания политически престъпник. Неговите откровения, подиграващи
цинично човека с идеали, бележат пълната смърт на добродетелите в следосвобожденското
общество. Това е палачът на гражданския идеализъм, който демонстрира
другата посока на духовната деформация – утвърждаване на безнравственото
самочувствие. Негов израз е вярата в собствената недосегаемост, т.е.
безнаказаност; култът към парите като път към политическата власт, която
ги умножава (“Законност… свобода, ха-ха-ха… твоите идеи са вятър, моето
злато е наслаждение”); злорадството над физически сломения, но достоен
борец за справедливост. Безочието на този политически въжеиграч и мракобесник
достига своята кулминация в наглото му заявление, че престъпленията
му са вършени за “спасението, за славата и за величието на България”.
Фейлетонът внушава, че в сблъсъка на циничния прагматизъм с идеализма
доброто търпи пълно поражение (“Кой печели?… Ти запази идеите си, аз
запазих златото си…”). Характерна черта
на описваните герои е, че те имат високо самомнение – помощник-регистраторът
се смята за интелигент, а политическият шайкаджия – за национален спасител.
И героят на третия фейлетон се изживява като истински патриот, готов
на жертва за страната си, но изповядва същата философия – култ към лично
благополучие чрез сдобиване с власт; следване на приспособленческа тактика
за консумиране на държавните блага. Тук стремежът не е просто службата,
а доходоносната служба – освобождението на Македония е подчинено на
меркантилната идея за обсебване на Солунската митница. Комерсиалната
спекулация с високия обществен идеал за обединена България е поредно
изобличение на грубия практицизъм, свеждащ всичко възвишено до лични
нужди и интереси. Героят на последния
фейлетон е духовен двойник на безкрупулния патриотар и политическия
насилник. И той презира добродетелите и величае парите; подобно на помощник-регистратора
цени покорството и моралното хамелеонство; готов е винаги да погази
социалната етика (“накриви си калпака”, “какво ти влиза в работата,
че този бил подлец, па оня бил крадец”, “гледай си кефа”, “няма да оправиш
света”, “свий си опашката”). Неговите съвети към племенника-идеалист
са еснафска рецепта за преуспяване, базирано на личния интерес, егоизма,
примирението с общественото зло. На тъмните герои
на епохата Алеко не противопоставя персонализиран положителен герой.
Той обаче присъства скрито в текстовете. Негово морално олицетворение
е самият фейлетонист-повествовател. Иван-Шишмановота твърдение “Вземете
опакото на Алека и ще имате бай Ганьо” е приложимо върху всеки фейлетон
на твореца. Докато бай Ганьо и другите сатирически герои представят
грубия практицизъм и нецивилизованост, Алеко въплъщава идеализма на
интелигента от възрожденски и европейски тип; те – култа към кесията,
властта, съчетан с безпринципност, той – духа на безкористния общественик;
те – духовното свойство и сопаджийство, той – духовния аристократизъм
и демократизъм. Срещу бясната надпревара след Освобождението за икономическо
надмощия, кариеризма, подлостта, родоотстъпничеството на “новите рицари
на Капитала”, погазили здравите начала на народния морал, Алеко противопоставя
своя идеал – общество на пълен синхрон между материални и духовни стойности,
между индивидуални и обществени интереси. Според писателя-хуманист само
високата социална нравственост може да спаси нацията от егоизма, деформирал
следосвобожденския българин и тласнал обществото ни към порочен път
на духовно развитие. Има един фейлетон
обаче, в който писателят се е автопортретирал съвсем, т.е. въплътил
е своя личен идеал в конкретен герой с конкретно човешко поведение.
Става дума за “Страст” – творба, моралистичен отговор на тирадата на
чичото от четвъртия текст на “Разни хора, разни идеали”. Заглавието
е двузначно. В един план то маркира декларирания порок на героя – култа
към тютюна, – който подчертава със своята безобидност чистотата на безпаричния
на фона на уродливите обществени нрави на епохата. В друг – то означава
неукротимия му стремеж към опазване на “чиста съвест” и морално достойнство.
Чувството, че е победил у себе си нагона за богатство, че е надмогнал
лъжата, завистта и подлостта го изпълва с дълбоко удовлетворение. Ето
защо въпреки нещастията в житейската си съдба той обявява себе си за
“Щастливец”. Тази оценка обаче е изградена чрез средствата на самоиронията
– изповедта на героя загатва за тежката участ на живот в състояние на
абсолютна съвестност, която отрича тотално парите (“Че съм щастливец
го знае цяла България, но… никой не знае, че днес нямах четиридесет
и пет стотинки да си купя тютю”). Авторът на “чистата съвест”
му създава, макар на изключително тежка битова обстановка, чувството
за превъзходство над имотните и властимащите. Тяхното доволство и богатство,
смята Алеко, “са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост”.
За него истинското богатство е неподкупният дух, колкото и да е горчива
цената, на която може да бъде опазен. Именно това изстрадано
чувство за превъзходство над “нищите духом” го издига до морален коректив
на бездуховното време, в “будна съвест на своето време”. (3200 думи)
|
|
| други курсове: | |
